В предишната публикация разгледахме въпросите за декларирането и облагането на доходите получени от операции с криптовалути, когато те са реализирани от физическо лице. В настоящата публикация ще разгледаме случаите, когато доходите на лицето се определят като доход от стопанска дейност на търговец по смисъла на Търговския закон. Ще разгледаме и някои специфични казуси, които често се срещат в практиката.

Преди да разгледаме конкретната материя за данъчното третиране на доходите е наложително да изясним един принципен въпрос, който не се познава много добре от българските граждани. А той е: може ли едно физическо лице да се третира като търговец, ако то няма регистрация в Търговския регистър?

Според чл. 1 на Търговския закон, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. продажба на стоки от собствено производство;
3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;
8. менителници, записи на заповед и чекове;
9. складови сделки;
10. лицензионни сделки;
11. стоков контрол;
12. сделки с интелектуална собственост;
13. хотелиерски, туристически, рекламни,

информационни, програмни, импресарски или други услуги;

14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими

имоти с цел продажба;

15. лизинг.

В алинея 2 на чл. 1 се посочва, че търговци са:

1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

Но в алинея 3 е налице много важно допълнение, което определя, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Това означава, че  когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо, че няма съответната регистрация.

Какво означава това в контекста на настоящата публикация. Ако едно физическо лице първоначално  инвестира лични спестявания в криптовалути епизодично и получава неголеми по размер доходи , то не е търговец по смисъла на Търговския закон. Но ако тази дейност се разрасне и то започне систематично да инвестира все по-големи суми и да получава все по-големи доходи може да се разглежда като предприятие, което извършва стопанска дейност.

Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. С увеличаване размера на инвестициите в криптовалути и на получаваните от това доходи, които надвишават доходите получавани по трудовия му договор  физическото лице на практика формира предприятие, което функционира в свободния финансов пазар. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на Търговския закон е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците. Инвестирането в криптовалути не изисква наличие на офис, персонал и други активи, характерни за предприятията произвеждащи стоки и услуги. Не изисква и много време и може да се извършва в свободното време на физическото лице, но получаните доходи могат  да бъда регулярни и значително да превишават доходите на лицето от други дейности.

По този начин, когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително от сделки с финансови инструменти, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец. Затова всеки, който се занимава с инвестиране в криптовалути следва да отчита момента, в който Търговския закон може да го разглежда като търговец и данъчните власти да го третират като такъв. Препоръчително е в тези случаи физическото лице само да се регистрира като дружество с ограничена отговорност и да прехвърли дейността в него. В противен случай данъчните власти могат да го разглеждат като едноличен търговец и да търсят от него неограничена отговорност и ще обложат доходите с 15 на сто.

На основание чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, т. е., когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на Търговския закон, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат съответната регистрация по реда на Търговския закон.

В случай, че доходите на лицето се определят като доход от стопанска дейност на търговец по смисъла на Търговския закон се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Той задължава местните юридически лица да водят счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.

Облагаемата печалба продажба или замяна на виртуални валути се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на криптовалути. Когато криптовалутите от един вид са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата криптовалути от същия вид и издател.

Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Данъчното третиране на доходите от криптовалути поставя и твърде специфични въпроси като:

1. Как следва да се третират доходите от операцията staking, които не са прехвърлени във фиатни пари?
2. Как се декларират получени криптовалути под формата на:

– cash back (връщане на процент от покупка, извършена с фиатни пари с дебитна карта и възстановяване на част от същата сума в крипто валута) и

– cash rebate (покупка или абонамент за услуга във фиатни пари посредством дебитна карта, чиято стойност по пазарни цени се възстановява в портфейла в крипто валута)?

По отношение на придобитите доходи от опцията „staking“ на крипто борсите като процент възвръщаемост за предоставяне на ресурси за нуждите на борсите следва да се има предвид, че определение на понятието лихва е дадено в § 1, т. 7 от ЗДДФЛ, според което това е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. Облагаемият доход от лихви на местни физически лица се формира по реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Предвид това по отношение на доходите, които не могат да се характеризират като лихва по смисъла на § 1, т. 7 от ЗДДФЛ, при условие че доходите от търговия с криптовалута се облагат по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, подлежат на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ, като „доходи от други източници“.

Съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се формира в Приложение № 6 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година.

3. През ноември 2024 г. сте извършили инцидентно продажба на 1 BTC и сте реализирали доход, надвишаващ 133 000 лв. Трябва ли да се регистрирате по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Изречение второ на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС постановява, че независима икономическа дейност „е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.

„Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Или лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите.

Ако гражданинът системно и с цел придобиване на доход извършва сделки с криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността, за целите на ЗДДС ще има характеристиките на „независима икономическа дейност”, и ще бъде данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 100 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ДДС. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два месеца, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В чл. 46 от ЗДДС са изброени доставките на финансови услуги, които са освободени по смисъла на този закон.

Виртуалната валута не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т. нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка дали е налице освободена доставка.

Съгласно решение по дело С-264/14 от 22.10.2015 г. на Съда на ЕС, т. 49, сделките с нетрадиционни валути – тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство – представляват финансови сделки.

Така от контекста и от целта на чл.135, параграф 1, буква „д” от Директивата за ДДС следва, че едно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя се отнася само до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ.

Виртуалната валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и тя се приема от определени оператори за тази цел.

Чл.135, параграф 1, буква „д” от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба.

Предвид посоченото по-горе, доставката на виртуална валута е финансова услуга и съгласно чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 96, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, за гражданина ще възникне задължение за регистрация по ДДС при достигане на оборот от 100 хил. лв.

Ако читателят има затруднения по правилното разбиране на тази сложна данъчна материя може да се обърне към специализираните счетоводни кантори за консултации свързани с данъчното облагане на криптовалутите.