Данъчна практика

Министър председателят на България обяви по БНТ, че през 2025 г. бюджетните приходи са увеличени с 14 на сто спрямо предходната година. При очаквания икономически растеж от 2-3 % нарасналите бюджетни приходи могат да бъдат резултат само от увеличена събираемост на данъците. Един от способите за увеличаване на събираемостта е свързан с въведената промяна през 2023 г. в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) относно счетоводната отчетност на регистрираните по ЗДДС лица. С тази промяна се въведе ново задължение на лицата, като са задължени да декларират на тримесечна база:

• наличните парични средства в касите,
• размера на вземанията (включително по предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Тези изисквания важат за фирмите, за които общата стойност на касовите наличности и тези вземания надхвърлят 50 000 лв. към края на съответното тримесечие.

Въпреки че промените се въвеждат в ЗДДС (чл. 123, ал. 10), информацията се декларира пред приходната администрация с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДЛФ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), подавани на тримесечна база. Срокът за подаване на тримесечните декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201. ал. 1 от ЗКПО е до края на месеца, следващ тримесечието, за което се подава информация. Или до края на м. октомври 2025 г. тези декларации следва да се подадат. Всеки бизнесмен и ръководител на фирма трябва да е запознат с причините и последствията от всяка подадена от него декларация.

Причини за декларирането

Фирмите се стремят да минимизират данъчните си плащания. При това, ако е възможно без опасност от последващи санкции от нарушения на данъчните закони. Един от най-разпространените практики за намаляване на данъчните задължения е плащането в брой (на ръка) на част от работните заплати на персонала. Така се избягва плащането на част от дължимия осигурителен данък и данъка върху общия доход. Осигурителните вноски са най-високи по своите размери преки данъци (около 28 сто) и заедно с индивидуалния подоходен данък (10 на сто) представляват един значителен разход за всяка фирма. Ако собствениците на фирмите или техния мениджмънт спестяват част от дължимите данъци (под формата на социални осигуровки и ДОД), те изкуствено ще повишат тяхната конкурентоспособност и ще разполагат с повече парични ресурси.

В счетоводството обаче, задължително се отразяват всички стопански операции и системното прилагане на тази форма на спестяване на дължимите данъци води до формиране на големи касови наличности. Плащанията в брой се извършват без разходно-оправдателни документи и затова те нямат счетоводно отразяване. Затова наличностите по каса във счетоводните отчети нарастват, а парите ги няма.

Данъчна история

Преди няколко години данъчните власти започнаха да предупреждават фирмите с по-големи касови наличности (над 100 хил. лв.), че ще направят данъчна ревизия, ако фирмата не понижи парите в брой в счетоводните си отчети. Мярката имаше значителен ефект, защото без да се правят разходи от данъчната администрация (изпращаше се само предупредителен имейл) ръководствата  на фирмите предприеха мерки в тази насока. Запознатите с принципите на счетоводната отчетност са наясно, че единствения легален начин да се понижи касовата наличност е изплащането в брой на дивиденти на собствениците. Ефектът за данъчните власти беше начисляването от фирмите на 5 на сто данък върху изплатените дивиденти и внасянето му в бюджета. На практика дивиденти не се изплащаха, защото в действителност тези наличности са фиктивни, но данъка се начисляваше и се внасяше в бюджета. По принцип, тази практика също е заобикаляне на закона, но тъй като имаше някакви данъчни постъпления данъчната администрация си затваряше очите.

Резултати

Подаването на декларациите за паричните наличности съществено променят взаимоотношенията между данъчните власти и бизнеса. С изпращането на всеки 3 месеца на декларации за касовите наличности данъчната администрация придобива актуална информация кои фирми са в нарушение и продължават да плащат заплати „под масата“. Това дава възможност за целеви данъчни ревизии и установяване на реалната ситуация. От друга страна, беше прието ограничение (до 1000 лв.) за изплащане в брой на дивиденти за собствениците. Така се премахва възможността за фиктивно понижение на касовите наличности. От трета страна, беше забранено изплащането в брой на работните заплати за фирми с над 100 човека зает персонал. Така големите и средните предприятия ще бъдат принудени да ограничат плащанията в брой на своя персонал. Тези мерки целят изсветляване на икономиката и реално начисляване и плащане на осигуровките.

През 2024 г. дефицитът на бюджета на социалното осигуряване е 14,8 млрд. лв., който се покрива с трансфер от държавния бюджет. Или всяка година се изразходват близо 15 млрд. лв. пари от данъци за изплащане на пенсии и социални помощи! Това са много пари, с които могат да се решат редица наболели проблеми на България като решаване на водния проблем на редица селища, превъоръжаване на армията, изграждане на инфраструктурата на страната, декарбонизация на икономиката и други. С предприетите от правителството мерки няма да се реши този голям макроикономически проблем на българската икономика, но с подобни стъпки бавно и постепенно се повишава събираемостта на дължимите данъци. Счетоводните кантори, предлагащи счетоводни услуги би следвало да напомнят на управителите на фирми своевременно да подават своите декларации.