Настоящата поредица от статии има амбициозната задача да се даде информация на читателите, които се интересуват кой емитира парите и как го прави. Всеки знае, че наличните парични знаци и монети се пускат в обръщение от Българската народна банка. Но не всеки знае, че по-голямата част от парите в обръщение (в т. ч. безналичните пари) се емитират от търговските банки.

Възможността търговските банки да емитират пари се появи с възникването на електронните пари в разплащателната система. Те подобно на книжните пари са непълноценни, т. е. нямат обезпечение със злато или други благородни метали. Спецификата на функционирането на електронните пари направи търговските банки сериозен емитент на пари в една национална икономика.

Източници на пари в търговските банки

Търговските банки имат три основни източника на паричен ресурс, а именно:

• Основен капитал;
• Привлечени средства – депозити и финансиращи линии;
• Неразпределена печалба.

Основният източник са привлечените средства под формата на депозити и финансиращи линии, които са предназначени преди всичко за пласиране като кредити. Те обаче не са напълно свободни, тъй като една част от тях се насочват в централната банка под формата на задължителни минимални резерви (ЗМР). ЗМР се съхраняват в специална безлихвена сметка в Централната банка. ЗМР изпълняват три основни функции:

• защита на интересите на спестителите;
• осигуряване на текуща ликвидност в случай, че депозантите започнат масово да теглят своите влогове;
• инструмент за провеждане на определена парична политика от страна на централната банка.

По принцип една търговска банка би следвало да разполага с ограничени ресурси за отпускане на кредит. Или от общата сума на пасивите, формирани преобладаващо от привлечени средства плюс свободните собствени капитали минус ЗМР минус задължителната касова наличност формират свободния ресурс за пласиране. Чрез следния пример ще илюстрираме формирането на свободния ресурс за пласиране (вж. Таблица 1):

Таблица 1

Баланс на ТБ “Х” АД

(в млн. лв.)

Активи		Пасиви
Дълготрайни активи ЗМР 10 % Свръхрезерви Задължителна наличност Свободен ресурс	50 90 10 250 600	Собствен капитал Привлечени средства	100 900
Общо активи:	1 000	Общо пасиви:	1 000

 

Ако си представим, че общите свободни ресурси на търговските банки, които те биха могли да предоставят за кредитиране на своите клиенти се определят по същия начин, както се установява за ТБ “Х”, то общата величина на свободните кредитни ресурси би следвало да се определи като сума от стойностите на всяка отделна банка. Логически би следвало да е така, но на практика не е.

На практика действа т. нар. паричен мултипликатор и свързаната с него емисия на пари. Освен това класическата обезпечена емисия на пари отдавна не се прилага. В сегашната банкова система разплащанията се извършват по електронен път и наличните касови плащания са рядкост. При тези условия кредитът има способността да създава нови депозити, а следователно нови платежни средства, т. е. пари (loans make deposits).

Депозитите имат пет основни източника:

• Безналични преводи и чекове;
• Внасяне на налични пари;
• Предоставяне кредит на клиент, който може да се превърне в депозит;
• Покупка на ДЦК от страна на централната банка;
• Рефинансиране от централната банка.

При създаването на депозити посредством безналичните плащания общата сума на депозитите в банковата система не се увеличава, а те само се преразпределят между останалите банки на клирингова основа. Чрез останалите четири източника на депозити се увеличава общата величина на ресурса в банковата система като цяло. Проявява се действието на паричния мултипликатор, който действа на база на обстоятелството, че депозит, създаден в една банка е основа за формирането на нов депозит в друга банка по пътя на кредитирането. Депозитите и заемите могат да създадат допълнителни парични ресурси само при условие, че получените кредити се извършват по безналичен път.

Банкова система

Банковият сектор в България се състои от 17 търговски банки и 6 клона на чуждестранни банки. Те са частни банки и само Българска банка за развитие е държавна. Всяка от тези банки предлага разплащателни сметки, безсрочни и срочни влогове, кредити и други банкови услуги. От ден на ден операциите в модерната банкова система са все повече комплексни в сравнение с класическите търговски банки. За да се разбере как модерната банкова система функционира като цяло е необходимо да се започне с анализа на операциите в една новосъздадена търговска банка. Това ще помогне за разбирането на процеса на емисия на пари от страна на съвременната банкова система.

Банковият счетоводен баланс отразява финансовата позиция на банката и показва взаимовръзките между кредитите, собствения капитал, резервите и претенциите, които могат да се предявят от техните кредитори и собственици. Най-големите кредитори на банката са нейните спестители, които са предоставили своите спестявания на банката за съхранение и те са записани вдясно в пасива на баланса. Депозитите, които клиентите правят в банката са част от пасивите на банката и това означава, че банката е задлъжняла с тях към депозантите.

Активите на банката са имуществото, наличните пари и кредитите, които банката е отпуснала. Чистата стойност на капитала е разликата между активите и задълженията. Задълженията и чистата стойност на капитала (собствения капитал) са двете позиции, които стоят срещу банковите активи.

Механизъм за емисия на пари от търговските банки

В Таблица 2 е показан счетоводния баланс на една универсална банка, която току що започва своя бизнес. След една седмица в бизнеса банката е привлякла 10 млн. лв. депозити. Депозитите не увеличават действителното количество на парите. Тези депозити са банково задължение. Банката превежда 10-те млн. лв., които е приела по своята сметка в БНБ като резерви. Тези резерви формират активите на банката, тъй като са сума пари притежавани от нея. Банката притежава и други активи под формата на сграда и оборудване за 15 000 хил. лв. Централната банка е определила задължителни минимални резерви в размер на 20 на сто. В илюстративен вид счетоводния баланс на банката би изглеждал така:

Таблица 2

Счетоводен баланс за I-та седмица: Без отпуснати кредити

(хил. лв.)

Активи		Пасиви
Резерви: в т.ч.: – ЗМР – Свободен ресурс	10 000 2 000 8 000	Депозити	10 000
Кредити	0	Собствен капитал	15 000
Дълготрайни активи	15 000
Общо активи:	25 000	Общо пасиви:	25 000

 

През ІІ-та седмица на своя бизнес търговската банка отпуска кредит в размер на 8 млн. лв. (вж. Таблица 3). Преди да отпусне кредит всяка банка изисква от кредитополучателя да открие своя сметка в банката, по която да се завери кредита. Така чрез отпускането на заем (зареждайки сметката на кредитополучателя с размера на отпуснатия кредит), банката създава 8 млн. лв. нови депозити. Тя създава нови пари равни на сумата на свръхрезервите.

Таблица 3

Счетоводен баланс през на ІІ-та седмица: отпускане на 8 млн. лв. кредит, който е наличен в сметката на кредитополучателя

(в хил. лв.)

Активи		Пасиви
Резерви: в т.ч.: – ЗМР – свръхрезерви	10 000 2 000 8 000	Депозити	18 000
Кредити	8 000	Собствен капитал	15 000
Дълготрайни активи	15 000
Общо активи	33 000	Общо пасиви:	33 000

 

Ако тези 8 млн. лв. новосъздадени депозити останат в банката ще се изискват задължителни минимални резерви от 1,6 млн. лв. и ще останат 6,4 млн. лв. кредитен ресурс. Банкерите знаят, че тези новосъздадени депозити бързо ще бъдат закрити, тъй като бизнесмените ще използват заемите по предназначение за финансиране на техните инвестиции. Тъй като са налице много банки, става възможно взаимното изчистване на трансферните депозити (check clearing). Това става като плащащата банка разкрие депозит в банката получател и той се усвоява от нея. По този начин в края на ІІI-та седмица балансът на банката ще бъде следния (вж. Таблица 4):

Таблица 4

Счетоводен баланс през III-та седмица: банката плаща инвестицията на кредитополучателя чрез прихващане на депозита

(в хил. лв.)

Активи		Пасиви
Резерви: в т.ч.: – ЗМР – Свободен ресурс	2 000 2 000 0	Депозити	10 000
Кредити	8 000	Собствен капитал	15 000
Дълготрайни активи	15 000
Общо активи	25 000	Общо пасиви:	25 000

 

Банката вече има само 10 млн. лв. задължения под формата на депозити, защото нейните новосъздадени депозити са прихванати по плащането на инвестицията на кредитополучателя. В активите на банката резервите намаляват до 2 млн. лв., но се по­явява отпуснатия кредит от 8 млн. лв. Банката вече не разполага със свръхрезерви и не може да отпуска повече кредити. Тя ще остане в това състояние, докато не получи нов депозит в налични пари. Тук трябва да се подчертае важната разлика между депозита, който банката създава (отпускайки кредит) и депозитът, който тя получава от спестителя. Първият депозит не увеличава резервите на банката, докато втория го прави. Резервите на банката ще нараснат, ако получи депозит от пари в брой или безналичен превод от друга банка.

В банковата система като цяло процесът се мултиплицира, тъй като създадения от банката нов депозит (при отпускането на кредит) се предепозира между другите банки, докато депозитът изцяло не се трансформира в задължителни минимални резерви. Процесът на предепозиране е илюстриран в следващата публикация.