Исторически преглед

Дигитализацията на съвременния свят доведе до възникване на иновации и във финансовата система. Финансовата криза в САЩ през 2008-2009 г. беше катализатора за появата на първата крипто валута – биткойните на Сатоши Накамото. След първоначалното адмириране на новата валута и система за разплащане, търговските  банки в целия свят положиха усилия за ограничаване разпространението на крипто валутите. Тези усилия бяха продиктувани от чисто икономически интереси, защото крипто валутите заемаха част от техния пазарен дял.

Въпреки това крипто валутите получиха широко разпространение поради своите предимства пред фиатните пари. Промени се и отношението на централните банки. Вместо неуспешно да се опитват да ограничават разпространението на крипто валутите те обявиха, че ще създават свои дигитални валути. Така се появи съкращението CBDC, което означава Централна Банкова Дигитална Валута. Това е форма на дигитална валута, издавана и контролирана от централни банки. Но и тази мярка не доведе до съществени резултати.

В същото време се появяваха нови и нови видове крипто валути и заедно с това дойдоха и първите крипто измами. Управляващите паричните сектори на европейските държави най-сетне разбраха, че вместо да ограничават разпространението на крипто валутите е по-важно да регулират тяхното функциониране, за да намалят крипто измамите.

Така се появи Регламент 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета или съкратено MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation или Регламент за пазарите на криптоактиви ). Това е първият цялостен законодателен акт в ЕС, който регулира криптоактивите, издаването им и предоставянето на свързани услуги в рамките на Европейския съюз.

Основна информация за MiCA

• Приет: през юни 2023 г.
• В сила от: регламентът влиза поетапно в сила:
  • От 30 юни 2024 г. – правилата за стейбълкойни.
  • От 30 декември 2024 г. – правилата за платформи за търговия, портфейл услуги и други доставчици на услуги с криптоактиви.
• Обхваща: всички държави членки на ЕС и има директна приложимост (не се изисква транспониране в националното законодателство).

Основни цели на MiCA

• Създаване на правна сигурност за участниците в крипто пазарите.
• Защита на потребителите и инвеститорите.
• Борба с прането на пари и финансовите измами.
• Насърчаване на иновациите при ясна регулаторна рамка.

Какво регулира MiCA

1. Издаване на криптоактиви:

• Всеки, който издава криптоактиви на пазара в ЕС, трябва да предостави бяла книга (whitepaper), подобна на проспектите за публично предлагане на ценни книжа, съдържаща информация за проекта.
• Стейбълкойни (особено такива, обвързани с фиатни валути) са подложени на по-строг контрол, включително изисквания за капитал и резерви.

2. Лицензиране на доставчиците на услуги с криптоактиви (на английски: Crypto-Asset Service Provider – CASP):

• Доставчици са: борси, платформи, портфейл доставчици и др.
• Тези доставчици трябва да получат лиценз от национален регулаторен орган (например Комисия за финансов надзор в България).
• Те ще подлежат на надзор, правила за корпоративно управление, сигурност и AML/CFT (анти-пране на пари и борба с финансиране на тероризма).

3. Права на потребителите: те ще имат повече защити – включително право на компенсация в случай на загуби, причинени от недобросъвестни доставчици.

Какво не регулира MiCA

1. Децентрализирани протоколи (DeFi) – които нямат централен оператор.
2. NFTs – индивидуално, освен ако се търгуват на платформи, подобни на пазари за криптовалути.
3. CBDC (дигитални валути на централни банки) – те са под регулацията на централните банки, не на MiCA

Основни категории доставчици на услуги за криптоактиви

1. Крипто борси – Платформи за покупко-продажба на криптоактиви срещу фиатни пари или други криптовалути (напр. Binance, Coinbase, Kraken).
2. Портфейл услуги (wallet providers) – компании, които предлагат услуги за съхранение и управление на криптоактиви (напр. Ledger, MetaMask, Trust Wallet).
3. Брокери и посредници – фирми, които посредничат при покупко-продажба на криптоактиви.
4. Услуги по трансфер на криптоактиви – фирми, които извършват прехвърляне на криптоактиви между участници.
5. Услуги по обмен на криптоактиви – обмен на един криптоактив срещу друг.
6. Платформи за първично предлагане на токени (ICO/IDO/IEO).
7. Услуги по съхранение и попечителство – за клиенти, които искат сигурно съхранение на криптоактиви.

Изисквания към доставчиците в ЕС

С влизането в сила на MiCA доставчиците на услуги трябва:

1. Да получат лиценз от национален регулатор (в България – Комисията за финансов надзор, КФН).
2. Да прилагат мерки за познаване на клиента (KYC) и борба с изпирането на пари (AML).
3. Да осигурят сигурност и защита на клиентските активи.
4. Да водят регистри и да отговарят на определени оперативни и финансови изисквания.

Примерни легални CASP доставчици в ЕС

• Bitstamp (регистриран в Люксембург)
• Kraken (регистриран в няколко европейски държави)
• Coinbase Europe (Ирландия)
• Revolut (има крипто лиценз в Литва)

Въпреки че MiCA има директна приложимост във всички страни членки на ЕС и не се изисква транспониране в националното законодателство, българският Парламент прие нов Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), който беше обнародван съвсем наскоро (04.07.2025 г.). В него се правят уточнения на MiCA, хяарактерни за българската икономическа действителност.

Кое е най-важното в новия Закон за пазарите на криптоактиви

1. Регулаторни органи: Основен надзор върху доставчиците на услуги за криптоактиви в България ще осъществява Комисията за финансов надзор (КФН). Българската народна банка (БНБ) също ще има надзорни функции, но за кредитните институции, които се занимават с криптовалути, както и за токените за електронни пари.
2. Изисквания за лиценз: За да получи лиценз, едно дружество трябва да отговаря на редица изисквания, които включват:
   • Изисквания към юридическото лице и лицата, които го управляват.
   • Условия за поддържане на лични средства или застраховки. Например, издателите на токени ще трябва да разполагат със собствени средства на стойност поне 350 000 евро, 2 % от средната стойност на резерва от активи или 1/4 от фиксираните режийни разходи за предходната година.
   • Изисквания към самата дейност.
3. Вписване в Търговския регистър: Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да бъдат вписани в Търговския регистър.
4. Европейски регламент MiCA: Това означава, че дружество, което има лиценз в една държава-членка на ЕС по MiCA, може да предоставя услуги на територията на другите държави от съюза (т.нар. „паспортизиране“ на лиценза).

Предишен режим: Преди приемането на този закон, дейностите с криптовалути не бяха изрично регулирани в България, а от август 2020 г. действаше регистрационен режим за занимаващите се с криптотърговия, свързан основно с борбата с прането на пари. С новия ЗПКА, НАП преустановява воденето на Електронен публичен регистър на доставчици на криптоуслуги, тъй като надзорът преминава към КФН.

Важно е да се отбележи, че доколкото криптоактивите могат да бъдат квалифицирани като финансови инструменти, те могат да попаднат и в обхвата на действащата правна рамка за инвестиционните услуги.

В обобщение, за да бъде някой доставчик на криптоактиви в България след влизането в сила на ЗПКА, той трябва да е юридическо лице, което е получило съответния лиценз от Комисията за финансов надзор и да отговаря на всички регулаторни изисквания, произтичащи от българското законодателство и Регламент MiCA.

Какво може и какво не може да прави физическо лице с криптоактиви

Всяко физическо лице в България, има право да извършва редица дейности с криптоактиви, но също така има и ограничения и важни неща, които трябва да се знаят, особено с влизането в сила на Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) и Регламент MiCA.

А. Какво може да прави физическо лице с криптоактиви

1. Притежаване и съхранение: Можете свободно да притежавате криптоактиви и да ги съхранявате в лични портфейли (софтуерни или хардуерни), без да се изисква специален лиценз или регистрация за това.
2. Купуване и Продаване (за лични цели): Можете да купувате и продавате криптоактиви за лични цели чрез лицензирани доставчици на криптоактиви (криптоборси, брокери) или директно от други физически лица (P2P транзакции), въпреки че последните носят по-голям риск. Важно е да се уверите, че доставчикът е лицензиран по MiCA.
3. Използване за плащания (където е прието): Можете да използвате криптоактиви за плащане на стоки и услуги, ако търговецът приема такова плащане. Все повече бизнеси по света започват да приемат криптовалути, макар че в България това все още не е масова практика.
4. Копаене (майнинг): Можете да се занимавате с копаене (майнинг) на криптовалути, ако разполагате с необходимия хардуер и софтуер. Доходите от майнинг подлежат на данъчно облагане.
5. Участие в DeFi (децентрализирани финанси): Можете да участвате в различни децентрализирани финансови протоколи (DeFi) – за стейкинг, фарминг, кредитиране/заемане и други. Тези дейности носят високи рискове и могат да имат данъчни последици.
6. Участие в ICO/IEO/IDO: Можете да участвате в първоначални предлагания на монети/токени (ICO – Initial Coin Offering, IEO – Initial Exchange Offering, IDO – Initial DEX Offering), но трябва да сте много внимателни, тъй като това са високорискови инвестиции и може да има регулаторни особености.
7. Подаръци и наследство: Можете да подарявате криптоактиви или да ги получавате като наследство.

Б. Какво не може да прави физическо лице с криптоактиви (или какво е ограничено/регулирано)

1. Предоставяне на услуги за криптоактиви на професионална основа: Физическо лице не може да бъде доставчик на услуги за криптоактиви (като например да оперира криптоборса, да предлага попечителски услуги, да издава криптоактиви на масова основа и т.н.) на професионална или търговска основа. За това се изисква юридическо лице и лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) съгласно ЗПКА и MiCA.
2. Публично предлагане на криптоактиви: Ако желаете да пуснете на пазара нов криптоактив и да го предлагате на широката публика, това подлежи на сериозна регулация съгласно MiCA. За определени типове криптоактиви (например токени, свързани с активи или токени за електронни пари), ще се изискват разрешителни и спазване на строги правила, което е трудно за индивидуално физическо лице.
3. Избягване на данъчно облагане: Не можете да избягвате данъчно облагане на доходите от криптоактиви. В България доходите от продажба на криптовалути (които не са ценни книжа) се облагат като доходи от продажба на финансов актив с 10 % данък върху разликата между продажната и покупната цена. Доходите от майнинг, стейкинг и други подобни дейности обикновено се третират като доходи от стопанска дейност или други източници и подлежат на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като обикновено се изисква и внасяне на осигуровки.
4. Участие в дейности, свързани с пране на пари или финансиране на тероризъм: Всякакви действия с криптоактиви, които са свързани с незаконни дейности, са строго забранени и подлежат на наказателна отговорност. Лицензираните платформи са длъжни да прилагат мерки за „Познавай своя клиент“ (KYC) и „Борба с изпирането на пари“ (AML), което включва идентификация на потребителя и докладване на подозрителни транзакции.
5. Фалшиви обещания или схеми за измами: Не можете да създавате или участвате в схеми за измами, свързани с криптоактиви (напр. пирамидални схеми, понзи схеми, фишинг атаки).

Важни неща, които трябва да знае всяко физическо лице:

• Регулаторна рамка: От 30 декември 2024 г. напълно влиза в сила Регламент MiCA, а в България на 04.07.2025 г. е обнародван в ДВ, бр. 54 Закон за пазарите на криптоактиви. Това означава, че доставчиците на услуги за криптоактиви ще бъдат регулирани и ще трябва да спазват строги правила.
• Рискове: Криптоактивите носят високи рискове – волатилност на цените, риск от хакерски атаки, регулаторни промени, риск от загуба на пароли/ключове. Инвестирайте само това, което можете да си позволите да загубите.
• Данъци: Винаги декларирайте доходите си от криптоактиви пред НАП и плащайте дължимите данъци. Неспазването на данъчното законодателство води до санкции.
• Сигурност: Използвайте надеждни портфейли, активирайте двуфакторна автентикация, пазете сигурността на личните си ключове и пароли.

В обобщение, като физическо лице можете свободно да притежавате, купувате, продавате и използвате криптоактиви за лични нужди, но не можете да извършвате професионални услуги, свързани с тях, без необходимия лиценз. Винаги трябва да сте наясно с регулаторната рамка, данъчните си задължения и високите рискове, свързани с криптовалутите. И все пак, ако материята на Регламента и български Закон за пазарите на криптоактиви ви затруднява е разумно да се обърнете към адвокатска или счетоводна кантора, която да ви помогне в тълкуването на текстовете.