Идеята за появата на дружества с променлив капитал

Стартиращите предприятия обикновено имат бизнес идея, която да доведе до бъдещи успехи на даден пазар. Но заедно с идеята те имат и множество проблеми. Ключовият проблем е екипа собственици (съдружници), който стои в основата на реализацията на новото бизнес начинание.

С традиционните правни форми на търговски дружества (дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества) е даден регламент, който защитава учредителите на търговските дружества. Пример за такава защита е винкулацията, заложена в устава на дадено акционерно дружество. Тя задължава акционерите при увеличаване на капитала на дружество да се запази първоначалната структура на капитала като първо се предлага на досегашните акционери да закупят такова количество от новата емисия акции, което да им осигури запазване на процента собственост върху акционерното дружество.

Вдъхновени от новата бизнес идея съдружниците се ангажират с текущите проблеми като набиране на необходимия капитал, осигуряване на подходящо оборудване, осигуряване на необходимите разрешителни и други подобни. Те обръщат по-малко внимание на качествата на членовете на основния екип, който в бъдеще ще управлява дружеството и ще гарантира бъдещите успехи. В хода на работата се установява, че първоначалният екип не е най-подходящия, а отделни членове даже са вредни за успешната реализация на бизнеса. Те обаче трудно могат да бъдат отстранени, тъй като защитата на учредителите заложена в уставите на традиционните дружества не позволява лека процедура за това. А когато дойдат резултатите и трябва да се разпределят доходи и печалби ситуацията може да ескалира до разкол и разпад на екипа, до съдебни дела и в крайна сметка неуспех на иначе добрата бизнес идея.

Това е една от идеите за появата на новата правна форма за водене на бизнес – „Дружество с променлив капитал“ (ДПК). Тя е въведена с промени в Търговския закон през 2023 г., но може да се ползва едва през 2024 година. Създадена е, за да предложи по-голяма гъвкавост и да отговори на нуждите на стартиращи компании, микро и малки предприятия с потенциал за бърз растеж.

Екипът, който стои зад създаването на текстовете в новия закон е извършил проучване на най-добрите практики във Франция, Холандия, Белгия и Люксембург. В крайна сметка се приема вариант, който отразява спецификите на българската правна система и съответства на реалностите в българския стопански живот.

В традиционните дружества с ограничена отговорност (ООД) е предвидено всички съдружници да имат личен принос (в АД акционерите нямат такова задължение). При ДПК с дружествения договор може да се направи разграничение между това кой е основател и трябва да има лично участие и кой е инвеститор и само финансира. Така се преодоляват очакванията, че всички учредители на дружеството ще участват в управлението му и ще допринасят с дейността си за бъдещите бизнес успехи.

При дружествата с променлив капитал се позволява издаване на привилегировани дялове. С ал. 3 и 4 на чл. 260е на ТЗ се регламентира, че привилегированите дружествени дялове може да осигуряват повече от един глас в общото събрание на съдружниците, гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване на дружествените дялове, както и други права, предвидени в закона или в дружествения договор. С дружествения договор може да се предвиди привилегированите дружествени дялове да са без право на глас. Когато дивидентът по привилегированите дружествени дялове без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде извършено през следващата година заедно с дивидента за тях, привилегированият дял придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите дялове се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.

Дружественият договор може да предвиди, че определен клас съдружници или поименно определени съдружници имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание. По този начин могат да се очертаят лидерите или ключовите фигури, от които зависи бъдещия успех на бизнес начинанието. Те могат да придобият тези особени права, за да си гарантират лидерските позиции.

Всичко изложено по-горе може да се заложи при изготвянето и приемането на дружествения договор. Или в него получават регламент много важни бъдещи взаимоотношения между съдружниците, които трябва да се предвидят и запишат като определени клаузи. Колкото по-детайлно се опишат тези взаимоотношения, толкова по-малко спорове и кавги между съдружниците ще има в бъдеще. Така добре обмисления и детайлно дискутиран дружествен договор придобива особено важно значение за бъдещите бизнес успехи на ДПК.

Предвидено е дружествата с променлив капитал при по-лесна процедура да изкупуват собствени дружествени дялове. С чл. 260з ал. 5 на ТЗ (https://www.mi.government.bg/library/targovski-zakon/) се посочва: „Дружеството може да придобива собствени дружествени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор. Общата номинална стойност на собствените дялове не може да надхвърля 50 на сто от общата стойност на дяловете.“ Тази клауза позволява определени инвеститори да излязат от дружеството като то се задължава да изкупи техните дялове. Това улеснява инвеститорите, тъй като те не трябва да търсят други инвеститори, които да изкупят техните дялове. За стартиращите предприятия това е много важна привилегия, която допълнително привлича фондовете за рисков капитал.

Особен интерес представляват предвидените в текстовете на ТЗ право на дружествата с променлив капитал да сключват договори за предоставяне право на придобиване на дялове.  Общото събрание може да учреди на наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението, право на придобиване на дялове. То се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на дружеството. Това е широко разпространена практика в западните компании да изплащат част от възнаграждението на наетите лица с ценни книжа. По този начин част от наетия персонал се стимулира да стане съпричастен за постигане на целите на ДПК. Колкото по-високи са цените на получените дялове, толкова по-голям доход ще получат тези лица, когато решат да ги продадат.

Основното задължение в дружествата с променлив капитал (и основание за изключване) е за парична вноска. С чл. 260л, ал. 1 на ТЗ се посочва: „Съдружник, който не е изпълнил задължението си за вноска, се смята за изключен, ако не изпълни задължението си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Управителният съвет, съответно управителят, уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Изключеният съдружник губи правото си върху направените вноски.“

Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение и в други случаи, ако са записани в дружествения договор. Едно от тях може да бъде неизпълнение на задължението на личен принос на някои от съдружниците. Правото на глас на изключвания съдружник не се отчита при определяне на кворума и мнозинството

От изложеното дотук ясно се вижда, че при дружествата с променлив капитал е дадена правна възможност да се поставят много добри основи за бъдещи бизнес отношения в стартиращите компании. Нещо повече, в процеса на функциониране могат да се коригират допуснати грешки при формирането на екипа без да се стига до деструктивни реакции. Така, когато компанията надхвърли ограничението за 50 човека персонал или 4 млн. лв. оборот и трябва да преобразува в ООД или АД, тя ще разполага с екип, в който всеки ще знае своето място и дружествен договор, който строго регламентира бизнес отношенията между съдружниците.

Основни характеристики на ДПК

Накратко основните особености на дружествата с променлив капитал са следните:

• Променлив капитал. Най-съществената разлика от другите търговски дружества (като ООД и АД) е, че капиталът на ДПК не е фиксиран и не подлежи на вписване в Търговския регистър при всяка промяна. Информацията за размера на капитала не е публична, а се отразява само в годишния финансов отчет.
• Няма изискване за минимален капитал. ДПК може да бъде учредено дори с минимален капитал, например 1 стотинка. Не се изисква откриване на набирателна сметка и набиране на капитал в банка.
• Разнообразна капиталова структура. ДПК може да издава дялове с различни права (напр. гласуване, дивиденти, привилегии), което е привлекателно за инвеститори като бизнес ангели и фондове за рисков капитал.
• Ограничена отговорност. Подобно на ООД и АД, дружеството отговаря пред кредиторите със своето имущество, а съдружниците имат ограничена отговорност до размера на своите дялове.
• Олекотена процедура за прехвърляне на дялове. Прехвърлянето на дялове на дружеството може да се извършва без задължителна нотариална заверка,
• Бързо учредяване. Процедурите по учредяване и регистрация са опростени и изискват минимални административни стъпки и разходи.
• Гъвкаво управление. Позволява се провеждане на общи събрания дистанционно и с електронни средства.

Ограничения и изисквания

ДПК е предназначено за микро и малки предприятия. За да може едно дружество да функционира като ДПК, то трябва да отговаря на следните критерии:

• Средносписъчен брой на персонала под 50 души.
• Годишен оборот или стойност на активите, които не превишават 4 милиона лева.

Ако дружеството превиши тези показатели (например прерасне в средно предприятие), то е задължено да се преобразува в друго капиталово дружество, като ООД или АД.

Законодателната рамка на дружеството с променлив капитал е поместена в Глава петнадесета „а“ на Търговския закон (чл. 260а до чл. 260я).

Предимства на дружествата с променлив капитал (ДПК):

• Гъвкавост на капитала. Това е най-голямото предимство. Капиталът на ДПК не е фиксиран и не подлежи на вписване в Търговския регистър при всяка промяна. Размерът му се актуализира ежегодно чрез финансовия отчет, което значително намалява административната тежест при увеличаване или намаляване на капитала. Това е изключително удобно за компании, които често привличат нови инвестиции или се нуждаят от бърза адаптация към пазарните условия.
• Лесно привличане на инвеститори. Процедурите за емитиране на нови дялове и привличане на капитал са опростени. Възможността за издаване на дялове с различни права (привилегии) като право на повече гласове, гарантиран дивидент или обратно изкупуване, прави ДПК привлекателно за широк кръг инвеститори. Дяловете могат да се прехвърлят свободно, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго.
• Нисък начален капитал. ДПК може да се учреди с минимален капитал от 1 стотинка (или 2 стотинки според други източници), което е изключително благоприятно за стартиращи бизнеси с ограничен бюджет. Не се изисква откриване на набирателна сметка и набиране на капитал в банка.
• Новият тип дружество дава възможност и служителите да могат да получават дялове от дружеството, като такава опция има и за лица, работещи на граждански договор.
• По-опростено управление: Относно управлението на дружеството при ДПК е създадена възможност да има както едноличен управителен орган (управител), така и колективен (управителен съвет). В хода на работата дружеството има право да премине от единия към другия вариант. В сравнение с АД, ДПК има по-малко бюрократични процедури и изисквания.
• Поверителност: Информацията за размера на капитала и съдружниците не е публична в Търговския регистър, което може да осигури допълнителна поверителност за инвеститорите.
• Улеснена оценка на непарични вноски: При непарични вноски (апорт) процедурата е по-бърза и лесна, тъй като съдружниците сами могат да избират вещи лица, ако това е предвидено в дружествения договор.

Недостатъци на дружествата с променлив капитал

• Най-голямото предимство е и най-големия недостатък на ДПК. Размерът на основния капитал илюстрира ангажиментът на съдружниците да поемат риска, присъщ за конкретния бизнес. Липсата на капитал или честото му изменение са симптом за това, че съдружниците не са уверени в успеха на своето дружество. Честите промени в капитала, макар и гъвкави, могат да създадат усещане за финансова несигурност или нестабилност, особено за външни партньори или кредитори, които нямат достъп до актуална информация за капитала. Никоя търговска банка не може да поеме по-голям риск от собствениците на дружеството. Така достъпът до кредитния пазар на ДПК е сравнително ограничен.
• Ограничен обхват/приложимост: Към момента ДПК са достъпни само за микро- и малки предприятия. Ако едно ДПК прерасне в средно предприятие (например достигне 50 служители), то трябва да се преобразува в друга правна форма. Това ограничава възможностите за растеж и развитие в дългосрочен план.
• Липса на достатъчно съдебна практика: Тъй като ДПК е нов вид дружество в България, все още липсва достатъчно съдебна практика, което може да доведе до неясноти и предизвикателства при прилагането на разпоредбите.
• Ограничен контрол за дребните съдружници: Възможността за дялове с различни права и гъвкавостта в управлението може да доведе до по-малко влияние за дребните съдружници върху решенията на дружеството.
• Потенциална нестабилност на капитала:
• Регулаторна сложност (в някои аспекти): Въпреки облекчените процедури, самата структура на ДПК е специфична и може да изисква по-специализирана правна и счетоводна експертиза за правилното й учредяване и управление.

В заключение, ДПК е иновативна и обещаваща правна форма за определени видове бизнеси, особено стартъпи и тези, които се нуждаят от висока степен на гъвкавост при управлението на капитала и привличането на инвестиции. Основното предимство на ДПК е във възможността управленския екип лесно да се преструктурира в зависимост от бъдещото развитие на бизнеса. Въпреки това, потенциалните ограничения и липсата на натрупан опит трябва да бъдат взети предвид при избора на тази правна форма. Много от конкретните решения трябва да се запишат в дружествения договор, а това изисква ясен поглед как ще се развиват отношенията между съдружниците в бъдеще. Ако читателите се затрудняват да направят своята преценка коя е най-подходящата прана форма за своя бизнес, е препоръчително да посетят някоя финансова правна кантора и да получат компетентни съвети по тази тема.