Втората статия от поредицата за емисията на пари от търговските банки е посветена на съотношението между парите емитирани от търговските банки и парите емитирани от централната банка (БНБ). Така читателя може да се ориантира за мащабите на емисията от двете институции и за сложността на управлението на паричния сектор.

Паричният мултипликатор се отнася към коефициентите, които изразяват съотношението между парите на търговските банки към парите на централната банка в една национална банкова система. Много често, той измерва максималната стойност на емитираните от търговските банки пари срещу единица пари на централната банка. Така, че в една национална банкова система общата сума на заемите, които търговските банки имат право да раздадат (парите, които търговските банки могат законно да емитират) е кратна на резервите, които има централната банка.

Ако означим с М парите на търговските банки, с R резервите на централната банка и RR процента на задължителните минимални резерви (ЗМР), то:

R / M = RR

Паричният мултипликатор отразява съотношението между парите на търговските банки към парите на централната банка или това е реципрочното съотношение. Следователно:

M / R = 1 / RR

Или общата сума на заемите, които търговските банки имат право да раздадат е реципрочна на задължителните минимални резерви определени от ЦБ (RR) и тя представлява икономически мултипликатор:

Паричен мултипликатор =  1 / RR = 1 / ЗМР       (1)

Пример: Ако централната банка изисква ЗМР в размер на 0.10 лв. за всеки нов лев депо­зити (или 10 %), то паричния мултипликатор ще бъде 1/0.10 = 10,0

Тази зависимост дава възможност да се определи как търговските банки еми­тират пари и при какви обстоятелства. Ако всички банки отпускат заеми с всички привлечени средства (редуцирани със ЗМР), може да се определи максималният размер на ново емитираните пари:

Паричен мултипликатор х привлечени средства = максимална стройност на новите депозити и кредити

Ако банките получат допълнителни привлечени средства от 1 млн. лв., то:

1 000 хил. лв. х   1 / 10 = 10 000 хил. лв.

Паричният мултипликатор се дефинира по различни начини. Най-просто, той се определя като съотношение между парите на търговските банки и парите на цент­рал­на­та банка, базирано на действителни количествени наблюдения, на различни емпирични измервания на паричното предлагане като М₂ (широки пари) към М₀ (парична база) или на други теоретични съотношения. Паричният мултипликатор може да се срещне и с различни имена. Срещат се и определения като депозитен мултипликатор, емпиричен (наблюдаван) множител, законов (или теоретичен) мно­жи­тел, или модел на мултипликатора. Все пак, те не са често срещани в литературата и практиката.

За целите на паричната политика най-голям интерес представлява про­гно­зата за промяната в съотношението на парите в централната банка и на парите в търговските банки. Във финансовата литература се срещат различни модели за паричния мултипликатор.

Във формулата (1) е залегнала хипотезата, че всички банки отпускат заеми с всички привлечени средства. Тя може да се коригира и допълни с факта, че индивидите задържат в себе си част от спестяванията като пари в брой. Например, ако се приеме, че населението държи постоянна част от спестяванията си като налични (джобни) пари, се наблюдава „изтичане на пари от банките” или променящо се съотношение налични пари към депозити. Получава се видоизменен паричен мултипликатор:

µ =   (1 + CD) / (RR + CD)                      (2),

където:

µ – паричен мултипликатор

CD – съотношение пари в брой към пари в депозити;

RR – задължителни минимални резерви определени от ЦБ;

Например, ако от всеки нов лев от ново емитираните пари населението ще задър­жи 0.25 лв. за джобни пари, а задължителните минимални резерви определени от ЦБ са 10 % , то паричният мултипликатор ще бъде:

µ =  (1 + 0.25 / 0.75) / (0.10 + 0,25 / 0.75) =  (1 + 0.33) / (0.10 + 0.33) = 3,09

Възприети са два механизма за това как се емитират на пари в една национална банковата система:

1. Първоначално централната банка от своите резерви вкарва пари в каналите на паричното обръщение и след това чрез търговските банки те се отпускат под формата на кредити.
2. Първо търговските банки отпускат кредити и след това част от парите се връ­щат под формата на резерви в централната банка.

Както беше посочено по-горе паричният мултипликатор (µ) е реципрочна на задъл­жителните минимални резерви (RR):

µ = 1 / ЗМР

Ако приемем, че парите се емитират по първия вариант се получава т. нар. предепозиране. Всяка банка, която получи депозит заделя ЗМР за ЦБ, а останалата сума я депозира в друга банка, за да се получи определена доходност. Процесът се повтаря и крайния резултат е геометрична прогресия.

Процесът на предепозиране може да се илюстрира със следния пример. Появява се първоначален депозит от 100 лв. в ТБ „А” и централната банка е определила ЗМР от 20 на сто (вж. Таблица 1):

Таблица 1

Търговска банка	Депозираната сума	Свободен ресурс	Задължителни минимални резерви
A	100.00	80.00	20.00
B	80.00	64.00	16.00
C	64.00	51.20	12.80
D	51.20	40.96	10.24
E	40.96	32.77	8.19
F	32.77	26.21	6.55
G	26.21	20.97	5.24
H	20.97	16.78	4.19
I	16.78	13.42	3.36
J	13.42	10.74	2.68
K	10.74
			Общо Резерви:
			89.26
	Общ размер на депози­ти­те:	Общият раз­мер на новите депозити:	Общо ЗМР + пос­ледно депозира­ната сума:
	457,05	357,05	100.00

От примера се вижда, че начален депозит от 100 лв. при 20 % ЗМР в банкова­та система като цяло, на верижна основа могат да се създадат нови резерви за 100 лв. и нови депозити за 357 лв. Следователно, мултипликацията продължава до тогава, докато първоначалните 100 лв. не се превърнат изцяло в ЗМР.

Търговските банки също заделят част от привлечените пари под формата на свръхрезерви (над размера на задължителните минимални резерви), които не се отпускат като кредити. Това е продиктувано от желание за поддържане на по-висока ликвидност и понижаване на риска. Тогава се прилага друга формула за паричния мултипликатор:

µ =  (1 + CASH) / (CASH + RR + EXT),    (3)

където:

CASH – относителен дял на парите в брой;

RR – задължителните минимални резерви определени от централната банка;

EXT – допълнителните резерви на търговските банки.

Например, ако от всеки нов лев от ново емитираните пари хората ще заделят за джобни пари, например 0.25 лв., задължителните минимални резерви определени от ЦБ са 10 % и ТБ задържат като допълнителни резерви за непредвидени събития 0,05 лв., то паричният мултипликатор ще бъде:

µ = (1 + 0.25) / (0.25 + 0.10 + 0.05),  = 3,125

От сравнението между двата примера за формулите (2) и (3) се вижда, че колкото повече фактори се отчитат в даден модел, толкова паричният мултипликатор е по-точен. Важно е да се отбележи, че за разлика от формула (2) CASH е относителния дял на парите в брой, а не съотношението между налични пари и депозити (CD).

Централната банка отговаря за нормалното функциониране на паричния сектор на икономиката. Тя притежава система от парични инструменти, с които регулира паричното предлагане по начин, който не допуска висока инфлация. Или основната й функция е да осигури стабилна покупателна сила на националната парична единица и ниска, управляема инфлация.

Кратката история на Българската народна банка показва, че самостоятелно тя не се справя с тази своя основна функция и това не е случайно. В една национална икономика възможност за емисия на при имат три институции:

• Централната банка;
• Търговските банки;
• Правителството чрез държавния бюджет.

За разлика от Централната банка търговските банки и правителството имат интерес от по-висока инфлация, тъй като тогава те разполагат с повече пари. При по-голяма емисия на пари търговските банки получават (номинално) повече привлечени пари, които отпускат като кредити и получават повече лихви по тях. Правителството също получава повече пари чрез данъчната система от повишените цени на пазара.

За да може да противостои на тези интереси и да изпълнява успешно основната си функция Централната банка е независима институция. Нейната независимост се изразява в това, че управителното тяло на ЦБ се избира от Народното събрание с определен мандат. В този смисъл то не зависи от правителството и може да взема самостоятелни решения, които не подлежат на съгласуване с правителството. И въпреки това високата инфлация е чест гостенин в българската икономика.

С присъединяването на България към еврозоната предоставяме правото на Европейската централна банка да управлява нашия паричен сектор и да осигурява стабилна покупателна сила на паричната единица. Да, България ще се лиши от суверенитет, но се надяваме да се лиши и от финансови кризи и нестабилност на паричната система.