С Договора за присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. българските власти подписаха и клаузата за присъединяване към еврозоната и приемане на еврото за национална парична единица. Срок за това присъединяване не е предвиден, защото България трябва да изпълни определени изисквания за ниво на инфлацията, бюджетен дефицит и равнище на държавния дълг. Освен това е необходим политически консенсус, че замяната на лева ще се отрази благоприятно на българската икономика.

От 2007 г. досега българските политици постоянно декларират, че влизането в Еврозоната е тяхна основна политическа цел. Но това бяха само празни политически декларации, без да се предприемат сериозни стъпки за реализация на тази цел. Едва на 10 юли 2020 г. заедно с хърватската куна България официално влезе в Европейския валутен механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята“ за еврозоната. Това беше съществена стъпка към приемането на еврото като официална българска валута. На следващата година Хърватска влезе в еврозоната, а България не. След още 5 години прекарани в „чакалнята“ като че ли присъединяването изглежда реалистично да стане от 01.01.2026 година.

Това е поводът да разгледаме някои от основните предимства и недостатъци от приемането на еврото.

Ползи:

1. Благоприятен валутен курс за обмяна. При въвеждането на валутния борд през 1997 г. българският лев беше значително надценен като в Закона за БНБ беше фиксирано, че 1 лев се заменя за 1 германска марка (а след въвеждането на еврото, едно евро се заменя за 1,95583 лева). През следващите години инфлацията в България значително превишаваше инфлацията в еврозоната. Това доведе до допълнително надценяване на българския лев. Този факт даде основание в началото на 2009 г. МВФ и ЕЦБ да настояват за излизане на България от валутния борд и валутния курс да се формира свободно на валутния пазар. Българските власти категорично отказаха.
2. Премахване на валутния риск и понижаване на транзакционните разходи. Приемането на еврото улеснява търговията и инвестициите между страните от еврозоната, като елиминира необходимостта от обмяна на валута и свързаните с това разходи и несигурност. Над 60 на сто от българския износ се реализира в страните от ЕС. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция
3. По-голяма ценова прозрачност. С обща валута е по-лесно да се сравняват цените на стоки и услуги между различните страни, което може да засили конкуренцията и да бъде от полза за потребителите.
4. По-ниски лихвени проценти. Присъединяването към еврозоната може да доведе до по-ниски лихвени проценти по държавния дълг и кредитите за бизнеса и домакинствата. В лихвените проценти винаги има компонента за нивото на риск в националната икономика. С приемането на еврото този риск ще се редуцира и това ще се отрази върху нивата на лихвените проценти.
5. Повишена търговия и инвестиции. Стабилната валута и улеснената търговия е предпоставка за привличане на повече чуждестранни инвестиции. Тяхната реализация ще доведе до по-висок икономически растеж.
6. Достъп до европейски финансови механизми. България ще има по-голямо участие в решенията за паричната политика и банковия надзор.
7. Икономическа стабилност. Присъединяването към една голяма икономическа зона е предпоставка за по-голяма устойчивост на икономически шокове. Досегашната финансова стабилизация се дължи основно на валутния борд или фиксирането на лева към еврото.
8. По-силно влияние на световната сцена. Еврозоната като цяло има по-голямо влияние в международните финансови и политически институции.
9. Символ на европейска интеграция. С присъединяването към еврозоната България ще влезе в „Клуба на богатите“ и ще повиши икономическата си интеграция с тези страни. Така ще се преодолее опасността от разделянето на Европа на „две скорости“ и попадането в групата на „втората скорост“. Еврото е важен символ на европейското единство и принадлежност.
10. Улесняване на пътуванията. За гражданите на страните от еврозоната пътуването и пазаруването в други страни членки става по-лесно и удобно.

Рискове:

1. Загуба на независима парична политика. Приемането на еврото означава отказ от възможността за самостоятелно определяне на лихвените проценти и провеждане на парична политика, съобразена със специфичните нужди на националната икономика. Паричната политика ще се определя от Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще отчита икономическите условия в цялата еврозона.
2. Риск от промяна на валутния курс. България от 1997 г. е в условия на паричен съвет, при който левът е фиксиран към еврото, като едно евро се разменя за 1.95583 лева и това беше изрично записано в Закона за БНБ. След влизането в „чакалнята“ на еврозоната това съотношение беше премахнато от закона. Остана само декларацията на политиците замяната да се извърши по досегашния фиксиран курс.
3. Ограничени възможности за справяне с икономически шокове. Страните членки губят възможността да използват валутния курс като инструмент за приспособяване към икономически сътресения. Например, чрез девалвация на лева се повишава конкурентоспособността на българските производители, защото те правят разходи в местна валута, а изнасят в страните със скъпа валута.
4. Риск от загуба на конкурентоспособност. Ако икономиката на България не е достатъчно конкурентоспособна в сравнение с другите членки на еврозоната, единната валута може да затрудни коригирането на дисбалансите и да доведе до загуба на пазарен дял. По принцип присъединяването към еврозоната би следвало да се извърши, когато средната производителност на труда и средната заплата се доближат до средните за еврозоната стойности. На 01.01.2026 г. това условие няма да бъде изпълнено.
5. Възможни инфлационни ефекти. При преминаването към евро съществува риск търговците да закръглят цените нагоре, което може да доведе до временно повишаване на инфлацията.
6. Финансови вноски към европейски механизми. Членството в еврозоната може да изисква финансови вноски към различни европейски фондове и механизми за подкрепа на страни в затруднение.
7. Трудности при асиметрични шокове. Ако отделна страна или група страни бъдат засегнати от специфичен икономически шок, общата парична политика на ЕЦБ може да не е подходяща за справяне с тази ситуация. Повечето страни от еврозоната имат значително по-висок държавен дълг в сравнение с България и една дългова криза в тези страни ще доведе до допълните разходи националната икономика.
8. Политически аспекти и загуба на суверенитет. Приемането на еврото е свързано и с политически решения и може да се възприеме като ограничаване на националния суверенитет в областта на паричната и бюджетната политики. ЕЦБ може да наложи известни ограничения и в бюджетната политика на страната.

От изложените предимства и недостатъци става ясно, че извличането на ползи от присъединяването към еврозоната зависи от работата на правителството и БНБ, за да се понижат и предотвратят негативите и преходът да донесе повече ползи за българското население. Като цяло, икономическите последствия зависят от успешното адаптиране на страната към новата валута и от прилагането на ефективни политики за минимизиране на рисковете. Дали ще се справят българските власти ще разберем…

Ако все пак влезем в еврозоната от 2026 г. ще има съществени промени в счетоводните услуги. При всички случаи фирмите трябва да изберат компетентна счетоводна фирма, която да извърши коректно прехода към новата валута.