В края на 2025 и началото на 2026 г. общественото внимание беше почти изцяло погълнато от логистичните и емоционалните аспекти на приемането на еврото. Журналисти и политици се вълнуваха от цените в магазините и новия дизайн на монетите, докато едно далеч по-фундаментално събитие остана в периферията: официалното отпадане на валутния борд.

Валутният борд не беше просто механизъм за фиксиран курс; той беше „златната усмирителна риза“ на българската икономика в продължение на близо три десетилетия. Неговото отпадане променя правилата на играта за публичните финанси, банковата система и държавните резерви.

Кратка история на автоматизма

За да бъде преходът законен, още през февруари 2024 г. 49-ото Народно събрание прие нов Закон за БНБ. Тъй като паричният съвет бе въведен със закон, неговото прекратяване също изискваше нова нормативна уредба, която влезе в сила в момента, определен от Решението на Съвета на ЕС. Така левът и бордът си отидоха заедно, оставяйки след себе си въпроса: какво се случва с милиардите, които ги гарантираха?

Митът за „свободните милиарди“ и реалната структура на резерва

Едно от най-големите политически очаквания (и опасения) беше свързано с международните валутни резерви на БНБ, които към началото на 2026 г. възлизат на около 80 млрд. лв. Широко разпространеното схващане, че тези пари се „освобождават за харчене“ от правителството, е силно преувеличено. Тези активи са пасив на БНБ и срещу тях стоят реални задължения.

Детайлна структура на брутния международен валутен резерв

За да разберем защо тези средства не са „свободни“, трябва да погледнем тяхната структура към момента на отпадане на борда:

1. Валутни активи (над 90% от резерва): Това са основно депозити в първокласни чуждестранни банки и държавни ценни книжа на страни от еврозоната с най-висок кредитен рейтинг. Те осигуряват ликвидност и сигурност, но вече не са „заключени“ като 100% покритие на лева.
2. Монетарно злато: България притежава 3 тона злато (на стойност около 2.7 – 3.0 млрд. евро в зависимост от пазарните цени). През октомври 2025 г. БНБ закупи допълнително 2 тона (66 000 тройунции), за да подсигури трансфера към ЕЦБ, без да намалява националното съкровище.
3. Специални права на тираж (СПТ / SDR): Международни резервни активи, създадени от МВФ, на стойност около 1.2 млрд. евро. Те служат като допълнителна ликвидност при международни трансакции.
4. Резервна позиция в МВФ: Частта от квотата на България в МВФ, която е на незабавно разположение. Тя съставлява под 1% от общия резерв.

Какво се случва с тези активи?

• Трансфер към ЕЦБ: Около 1.3 млрд. евро се прехвърлят към Европейската централна банка като български дял в нейния капитал. БНБ става съсобственик на ЕЦБ и започва да получава дял от общата печалба на Евросистемата (сеньораж).
• Управление от БНБ: Останалите активи продължават да се управляват от БНБ като собствени активи, но вече в условията на много по-голяма инвестиционна гъвкавост.

Край на забраната за финансиране на бюджета

Един от най-строгите стълбове на валутния борд беше чл. 45 от стария Закон за БНБ, който забраняваше на централната банка да предоставя кредити под каквато и да е форма на държавата. Това принуждаваше правителствата да разчитат единствено на данъци и външни пазари.

С влизането в еврозоната България преминава към правилата на Евросистемата:

• Индиректна подкрепа: Макар директното кредитиране на правителството от централната банка да остава забранено в целия ЕС, БНБ вече може да участва в програмите на ЕЦБ за изкупуване на държавни ценни книжа на вторичния пазар (като Пакет за спешни покупки при пандемия или количествени облекчения).
• Ефект: Това означава, че при икономическа криза държавата ще има много по-лесен достъп до финансиране, тъй като централната банка ще може да осигурява ликвидност на пазара на ДЦК, поддържайки лихвите ниски.

Рефинансиране на търговските банки: От „забрана“ към „Франкфурт“

При валутния борд БНБ не можеше да бъде класически „кредитор от последна инстанция“. Тя можеше да помага на банките само при изключително строги условия и само до размера на излишъка в управление „Емисионно“.

Сега ситуацията се променя радикално:

1. Директно рефинансиране: Българските търговски банки вече имат достъп до редовните операции по рефинансиране на ЕЦБ. Те могат да залагат свои активи (кредити, облигации) и да получават свеж кеш директно от Евросистемата.
2. Премахване на ликвидната примка: Преди банките трябваше да държат огромни суми в по сметки в БНБ (МЗР 12%), за да се застраховат сами. Сега тези 16 млрд. лв. се освобождават, тъй като ЕЦБ гарантира, че всяка платежоспособна банка може да получи ликвидност във всеки един момент.
3. Ефект за потребителите: Това прави банковата система практически неуязвима за ликвидни шокове и позволява на банките да предлагат по-конкурентни условия по кредитите.

Акцент: Колко пари всъщност ще получат бъдещите правителства?

Падането на борда „освобождава“ значителен финансов ресурс за правителствата чрез три основни канала:

• По-голям дивидент от БНБ: Потенциално стотици милиони левове допълнителен годишен приход от управлението на активите.
• Спестявания от лихви: Между 300 и 500 млн. лв. годишно спестявания от по-ниски лихвени плащания по държавните облигации.
• Гъвкавост на Фискалния резерв: Политическото изкушение е фискалният резерв да бъде стопен от 17.47 млрд. лв. до законовия минимум, което би „освободило“ над 12 млрд. лв. за еднократно харчене.

Сравнителен анализ на ресурсите

Ресурс	Статус при Валутен борд	След борда (Еврозона)	Ефект за икономиката
Финансиране на бюджета	Пълна забрана за БНБ	Възможно чрез вторичния пазар (ЕЦБ)	По-лесен и евтин държавен дълг
Рефинансиране на банки	Силно ограничено	Неограничен достъп до ЕЦБ	Пълна ликвидна сигурност
Банкови резерви	Високи (10-12%)	Ниски (~1%)	16 млрд. лв. нов кредитен ресурс
Държавен дълг	По-високи лихви	По-ниски лихви	Спестяване на 300-500 млн. лв. лихви

Заключение: От самозащита към колективна сигурност

Падането на борда премахва „индивидуалната изолация“ на България. Вече не сме длъжни сами да гарантираме всеки лев със злато и валута. Получаваме достъп до финансовата мощ на ЕЦБ, което освобождава милиарди в банките и спестява стотици милиони от лихви. Голямата отговорност обаче остава у нас – дали тези нови възможности ще се използват за инвестиции, или ще потънат в популистки бюджетни разходи.