„Антикризисните“ мерки на правителството

На 17.05.2022 г. лидерският коалиционен съвет на управляващите партии в България одобри пакет от 13 антикризисни мерки на обща стойност от два милиарда лева. Определянето на мерките като антикризисни озадачава, тъй като българската икономика не е в криза. Напротив, данните от НСИ сочат за значителен реален икономически растеж за първото тримесечие на 2022 година. Първоначално те бяха наречени антиинфлационни, но очевидно проинфлационния характер на част от мерките е причина да се нарекат антикризисни.

Кои са конкретните мерки?

Първата е за увеличение на пенсиите – от 1 юли най-ниската, а размер от 370 лв., да стане 467 лв., а максималната ще стане 2000 лв. От 1 октомври пенсиите на всички пенсионери ще се повишат  с ново швейцарско правило. То предвижда да се преизчисли всяка отпусната пенсия от 2008 година със 100 % на ръста на средноосигурителния доход или със 100 % на инфлацията. От същата дата ще се повиши таванът на пенсиите на 3400 лв. Новият модел на швейцарското ще стане постоянна мярка след 1 януари 2023 година.

Аргументите на управляващите са: „Целта е увеличението да изпреварва досега натрупаната инфлация, така че тези хора, с ниски доходи, да не усетят нарушаване на тяхната покупателна способност“. Увеличението е над 20 процента и се компенсира ръстът на цените от голямата потребителска кошница.

От съдържателна гл. т. се вижда, че това е проинфлационна мярка и има социална насоченост за защита на слабите социални групи от населението.

Втората мярка е нулева ставка на ДДС за хляба и възстановяване на 20% ДДС за виното и бирата. За всеки средно интелигентен човек е ясно, че свалянето на данъка за хляба няма да доведе до намаляване на цените на хляба, а ще осигури по-високи доходи за частните форми от бранша. Ако идеята е да се подпомогнат бедните, то по-сполучливо е да им се предоставят целеви парични помощи, а не да се разрушава организацията на ДДС, който осигурява най-много приходи в бюджета. Ако идеята е да се подпомогне бизнеса по правилно е да се използват други инструменти, с които да се решат проблемите в бранша.

Третата мярка е да се предоставят 25 стотинки на всяко физическо лице, което зарежда до 50 литра обикновен бензин и дизел. Тази мярка е напълно неразбираема. Ако цели да се понижи цената на горивата, това може да стане като се реализира контрола върху Лукойл чрез златната акция на държавата и да се осигури известно намаление на цените на горивата. Ако се цели подпомагане на бедните слоеве от населението (които са собственици на автомобили?) това трябва да стане с целеви помощи. В случая тази мярка е насочена към всички собственици на леки автомобили (физически лица) и бедни и богати. Тогава възниква въпросът „Защо се прилага?“.

Четвъртата мярка предвижда понижаване на ставката на ДДС на 9% за парното и топлата вода. В случая целевата група, която се подпомага е абсурдна! Най-привилегированите граждани са тези, които ползват ТЕЦ за отопление и топла вода, защото тази услуга винаги е била субсидирана. Това означава, че гражданите, които ползват ТЕЦ не плащат пълните разходи за ползваните услуги. За разлика от тях всички останали граждани, които се отопляват с ел. енергия, пелети, въглища, дърва и други енергоносители плащат пълните разходи. Или преди да се приложи мярката двете групи граждани са в неравнопоставено положение. С прилагането на мярката тази несправедливост нараства!

Следва продължение…