Продължение на „Антикризисните“ мерки на правителството

Петата мярка, с която правителството ще преодолява „кризата“ в България е премахването на акциза върху ел. енергията и природния газ. Предвидено е тази мярка да се прилага за една година. Акцизът като вид данък е ценообразуващ фактор, тъй като той се прибавя към цената на производител и върху така получената сума се начислява и данък добавена стойност. Идеята на мярката е насочена към забавяне на инфлационните процеси в страната, тъй като акцизът е своеобразен множител при формирането на пазарните цени. Цената на прилагането на тази мярка е намаление на бюджетните приходи. Това е временна мярка, която в някаква степен ще задържи повишението на инфлацията. Очевидно надеждата е до една година цените на ел. енергията и природния газ да се стабилизират на по-ниски нива. Дали това ще се случи никой не може да прогнозира, защото освен икономически причини цените на тези две стоки се определят и от геополитически фактори.

На свободния пазар българският бизнес понесе увеличението на цените на ел. енергията и природния газ и инкасира значителни загуби в продължение на близо година. Премахването  на акциза едва ли ще доведе до намаление на цените на производител. По-скоро ще бъде „усвоено“ от бизнеса като компенсация за причинените загуби до момента.

На регулирания пазар мярката беше доразвита като се даде право на КЕВР да определя квоти за потребление, над които ще се определя по-висока цена за ползваната енергия и природен газ. Така бедните домакинства, които имат по-ниско потребление ще бъдат подпомогнати да понесат скока на цените. На този пазар премахването на акциза ще изиграе ефективна роля, тъй като КЕВР ще ползва 100 % възможността за определяне на по-поносими цени за битовите потребители.

Да, петата мярка може да се определи като антиинфлационна. Цената на провеждането й се понася от правителството, защото то ще разполага с по-малки бюджетни приходи. Една година минава бързо и се поставя въпроса какво ще се прави след това…

Шестата мярка е дългосрочна и тя предвижда данъчното облекчение за деца да нарасне от 4500 лв. на 6000 лв. Това е една добра мярка, която е насочена към младите семейства с деца. Може да се определи като разумно решение насочено срещу демографската криза, която се превръща в проблем № 1 за българската икономика и държава. Като отделна мярка тя няма да реши кризата, но ще подпомогне младите семейства, които имат най-големи разходи, падащи се на един член от семейството. Крайно време е да се предприемат комплекс от мерки, които ще позволят за постепенно преодоляване на демографската катастрофа.

НАП започва проверки в компании декларирали големи материални запаси

Национална агенция за приходите започна проверки в над 2000 фирми в цялата страна заради нелогично високи стойности на материалните запаси, посочени в балансите им за 2020 г. Данъчните инспектори проверяват наличностите на стоки и ги съпоставят със счетоводната документация. При установени несъответствия ще започнат и ревизии, уточняват от НАП. 
Контролните действия са част от мащабна кампания на приходната агенция, насочена към дружества, посочили в счетоводните си баланси значително увеличение на наличните в склада стоки, материали или продукция за 2020 г. Сред тях са облекла и обувки, битова техника, промишлени стоки, резервни части за автомобили и много други. Според данъчните е възможно част от тези стоки да са отдавна продадени без документи или да липсват по други причини. 
В края на миналата година НАП изпрати предупредителни писма до 11 600 фирми в страната заради нелогично високи материални запаси на обща стойност над 9 млрд. лв., припомнят от приходната агенция. В резултат на информационната кампания, голяма част от тези дружества са направили съответните корекции, като са начислили дължимия ДДС за липсващите или бракувани стоки, а някои са отразили това и в годишните си декларации за облагане с корпоративни данъци за 2021 г.
Кампанията на НАП продължава, като от началото на 2022 г. до момента данъчните са се свързали с над 1300 от наблюдаваните фирми, за които не е логично поддържането големи материални запаси, а до края на май още 150 ще получат телефонно обаждане. По този начин приходната агенция ги информира за възможността, ако са пропуснали да отчетат продажби, липси или брак на материални запаси в минал данъчен период, да извършат необходимите корекции и да внесат дължимия ДДС. 
Материалните запаси са счетоводна категория, която най-общо означава съхранявани на склад стоки, материали или продукция. Всички дружества в извадката поддържат материални запаси на значителна стойност в продължение на години, което противоречи на икономическата логика, поясняват от НАП. 

„Антикризисните“ мерки на правителството

На 17.05.2022 г. лидерският коалиционен съвет на управляващите партии в България одобри пакет от 13 антикризисни мерки на обща стойност от два милиарда лева. Определянето на мерките като антикризисни озадачава, тъй като българската икономика не е в криза. Напротив, данните от НСИ сочат за значителен реален икономически растеж за първото тримесечие на 2022 година. Първоначално те бяха наречени антиинфлационни, но очевидно проинфлационния характер на част от мерките е причина да се нарекат антикризисни.

Кои са конкретните мерки?

Първата е за увеличение на пенсиите – от 1 юли най-ниската, а размер от 370 лв., да стане 467 лв., а максималната ще стане 2000 лв. От 1 октомври пенсиите на всички пенсионери ще се повишат  с ново швейцарско правило. То предвижда да се преизчисли всяка отпусната пенсия от 2008 година със 100 % на ръста на средноосигурителния доход или със 100 % на инфлацията. От същата дата ще се повиши таванът на пенсиите на 3400 лв. Новият модел на швейцарското ще стане постоянна мярка след 1 януари 2023 година.

Аргументите на управляващите са: „Целта е увеличението да изпреварва досега натрупаната инфлация, така че тези хора, с ниски доходи, да не усетят нарушаване на тяхната покупателна способност“. Увеличението е над 20 процента и се компенсира ръстът на цените от голямата потребителска кошница.

От съдържателна гл. т. се вижда, че това е проинфлационна мярка и има социална насоченост за защита на слабите социални групи от населението.

Втората мярка е нулева ставка на ДДС за хляба и възстановяване на 20% ДДС за виното и бирата. За всеки средно интелигентен човек е ясно, че свалянето на данъка за хляба няма да доведе до намаляване на цените на хляба, а ще осигури по-високи доходи за частните форми от бранша. Ако идеята е да се подпомогнат бедните, то по-сполучливо е да им се предоставят целеви парични помощи, а не да се разрушава организацията на ДДС, който осигурява най-много приходи в бюджета. Ако идеята е да се подпомогне бизнеса по правилно е да се използват други инструменти, с които да се решат проблемите в бранша.

Третата мярка е да се предоставят 25 стотинки на всяко физическо лице, което зарежда до 50 литра обикновен бензин и дизел. Тази мярка е напълно неразбираема. Ако цели да се понижи цената на горивата, това може да стане като се реализира контрола върху Лукойл чрез златната акция на държавата и да се осигури известно намаление на цените на горивата. Ако се цели подпомагане на бедните слоеве от населението (които са собственици на автомобили?) това трябва да стане с целеви помощи. В случая тази мярка е насочена към всички собственици на леки автомобили (физически лица) и бедни и богати. Тогава възниква въпросът „Защо се прилага?“.

Четвъртата мярка предвижда понижаване на ставката на ДДС на 9% за парното и топлата вода. В случая целевата група, която се подпомага е абсурдна! Най-привилегированите граждани са тези, които ползват ТЕЦ за отопление и топла вода, защото тази услуга винаги е била субсидирана. Това означава, че гражданите, които ползват ТЕЦ не плащат пълните разходи за ползваните услуги. За разлика от тях всички останали граждани, които се отопляват с ел. енергия, пелети, въглища, дърва и други енергоносители плащат пълните разходи. Или преди да се приложи мярката двете групи граждани са в неравнопоставено положение. С прилагането на мярката тази несправедливост нараства!

Следва продължение…

Провален опит на Министерство на финансите за пласиране на държавен дълг.

На 4 април 2022 г. Министерството на финансите проведе аукцион за продажба на местния пазар на 10,5-годишни държавни ценни книжа в обем от 500 млн. лв., с падеж 06.10.2032 година. Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и целта за финансиране при оптимална възможна цена.

Предложените за продажба държавни дългосрочни ценни книжа са с лихвен процент 1,50 % годишно. До участие в третия за тази година аукцион са допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 452,4 млн. лв., в т. ч. несъстезателни поръчки с номинална стойност 34 млн. лева.

Постигнатият коефициент на покритие е 0,90. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 91,41 лв. на 100 лв. номинал. Очевидно инвеститорският интерес към емисията не е достатъчен и затова Министерството на финансите е решило всички постъпили поръчки да бъдат отхвърлени. Аргументите са, че ще продължи балансираната и гъвкава политика по управление на държавния дълг, който е един от най-ниските в Европейския съюз. Ще се вземе предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране, съобщиха от ведомството.

В аукциона са взели участие всичките девет първични дилъри на ДЦК.

Съгласно Закона за държавния бюджет за 2022 г. държавата ще търси на пазарите общо 7,3 млрд. лева. От тях 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг за финансиране на бюджетния дефицит през 2022 г..

На първите два аукциона за тази година вече е пласиран дълг за 1 млрд. лева.

В периода 2022-2024 г., въз основа на тригодишната прогнозна макрорамка на МФ размерът на държавния дълг в съотношението му спрямо прогнозния БВП ще продължи да нараства от 24,8% в края на 2022 г.  до 29,3% през 2024 г.

Деклариране на доходите на физическите лица

Годишна декларация за облагане на доходите на физически лица /чл.50 от ЗДДФЛ/

С тази декларация декларирате годишните си доходи като местно или чуждестранно физическо лице съгласно чл. 50 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ

От 10 януари до 30 април на следващата календарна година. За доходи, придобити през 2021 г., крайният срок е 3 май 2022 г., тъй като 30 април 2022 г. е почивен ден.

От 1 март до 30 юни на следващата календарна година за деклариране на доходите на лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и земеделските стопани, които са избрали този ред на облагане.