Въведение

Осигурителната система в България често предизвиква въпроси, особено когато става дума за държавните служители. Много хора се питат защо техните осигуровки се поемат изцяло от държавния бюджет и как това влияе на общата финансова рамка на страната. В тази статия разглеждаме как работи моделът, какви са аргументите „за“ и „против“ и какви промени се обсъждат.

Държавните служители в България не плащат сами своите осигурителни вноски, тъй като те се поемат изцяло от държавния бюджет. Проблемът  се зароди от края на 90-те години, когато бюджетните средства бяха оскъдни, а заплатите на държавните служители бяха много по-ниски от тези на заетите в частния сектор. Мотивът за това решение беше, че няма смисъл от увеличаване на бюджетните разходи като се увеличат заплатите на държавните служители със сумата на дължимите вноски – лични осигурителни вноски (40 %) и вноските от работодателя (60%). Аргументът за това решение беше, че от бюджета и без това се плаща огромна субсидия към НОИ, в която като обща сума за всички държавни служители са включени и осигурителните им вноски. Оттогава досега субсидията непрекъснато нараства и за 2025 година беше в размер над 12 млрд. лева. В този смисъл бюджета на ДОО не е ощетен, защото вноските са платени в рамките на общата субсидия.

Остава проблемът свързан със справедливостта: заетите в частния сектор си плащат личната осигурителна вноска (40 % от общата), а държавните служители не плащат. Докато заплатите на държавните служители бяха значително по-ниски от заплатите в частния сектор проблемът не се дискутираше особени интензивно. Но през последните години имаше значително повишение на заплатите в бюджетния сектор и в публичното пространство се постави въпроса за справедливостта.

Сравнение: Частен сектор срещу Държавни служители

Критерий	Служител в частния сектор	Държавен служител
Лична вноска за осигуровки	Удържа се от заплатата на работника – 40 %	0% (Не се удържа)
Вноска от работодателя	Плаща се от фирмата – 60 %	100% се поема от държавния бюджет

 

Веднъж направена законодателна грешка много трудно се оправя. Това е така, защото зад определено законодателно решение стоят интересите на много хора. През годините се правиха опити за корекция на тази явна несправедливост, но без да се постигне успех. Реформата се сблъсква със следните предизвикателства:

1. Необходимост от вдигане на брутните заплати: За да не намалеят чистите заплати на чиновниците, държавата трябва първо да увеличи брутните им възнаграждения с размера на осигуровките. Намалението на заплати е най-непопулявната мярка и ще предизвика негативни реакции от всички засегнати. Затова се налага запазване на разполагаемия доход на заетите като се увеличат брутните им възнаграждения със съответната сума.
2. Финансов неутралитет: Ако заплатите се вдигнат, за да покрият осигуровките, реалният разход за държавния бюджет остава същият в краткосрочен план. Или сумата на увеличението на брутните възнаграждения ще се насочи към бюджета на НОИ и ще се намали стойността на плащаната субсидия от държавния бюджет.
3. Синдикална съпротива: Профсъюзите и организациите на служителите в сектор „Сигурност“ (МВР, МО) категорично се противопоставят на промени, които биха могли да намалят разполагаемия им доход.

В момента темата е изключително актуална, тъй като през юни 2026 г. служебният кабинет официално заложи поетапното въвеждане на лични осигуровки за държавните служители в проектобюджета за 2026 г. Намеренията на правителството предизвикаха сериозни дебати в парламента и в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Ето основните актуални предложения и законопроекти в ход:

1. Проектобюджетът за 2026 г. (Кабинетът „Радев“)

Министерството на финансите, оглавявано от финансовия министър, внесе проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. със заложена дълго отлагана реформа:

• Начало от 1 август 2026 г. – предвижда се служителите в държавната администрация и съдебната власт да започнат плавно да поемат лична част от вноските си за пенсия.
• Пропорция 2:98 – заложеното първоначално участие на служителите е в размер на 2% от общата им осигурителна тежест (около 0.65% лична вноска от заплатата).
• Поетапно нарастване – целта е през следващите години тази тежест да се увеличава (напр. до 5% през 2027 г. и плавно достигане на по-висок процент в дългосрочен план).
• Политика без намаляване на доходите – финансовият министър заяви, че идеята е да се постигне равнопоставеност, без да се отнемат права и без да се намаляват нетните доходи на служителите. Това означава, че държавата вероятно ще компенсира удържаната сума чрез корекция в брутните заплати, поради което реалният спестовен ефект за бюджета в краткосрочен план ще е нулев.

2. Изключения от реформите

Всички обсъждани варианти към момента изрично изключват силовите ведомства от тази промяна. Служителите в МВР (полицаи, пожарникари) и Министерството на отбраната (военнослужещи), както и служителите в НСО и ДАНС, няма да бъдат засегнати от въвеждането на лични осигуровки и техните вноски ще останат изцяло за сметка на държавата.

3. Алтернативни предложения в Парламента (Законопроект на „Демократична България“)

В Народното събрание има внесен и паралелен законопроект от страна на опозицията в лицето на „Демократична България“ (ДБ), който предлага по-категоричен подход:

• 6-годишен план за пълно изравняване: Започване с 2% лична вноска през 2026 г. и постепенно достигане на пълното съотношение от 40% за служителя и 60% за държавата до 2032 г.
• Без финансова компенсация: За разлика от правителствения проект, предложението на ДБ е въвеждането на личната вноска да не бъде компенсирано с увеличение на брутните заплати, за да се реализират реални спестявания в хазната и да има истинска справедливост с частния сектор. Естествено, за опозицията е много изгодно протестите на засегнатите да се насочат срещу управляващите в момента.

Позиции на заинтересованите страни към момента

1. Бизнесът (КРИБ, АИКБ): Настояват за пълно и незабавно изравняване на условията с частния сектор без никакви допълнителни компенсации в заплатите на чиновниците. Нещо повече, те отдавна настояват заетите в България да заплащат пълния размер на осигурителната вноска, а не само 40 на сто. Това е по-сериозен момент от гледна точка на справедливостта в сравнение с плащането на личната осигурителна вноска от държавните служители.
2. Синдикатите (КТ „Подкрепа“, КНСБ): Дават съгласие за реформата единствено при условие, че доходите на служителите бъдат 100% защитени чрез увеличение на брутните възнаграждения. Те допълват, че липсата на лични осигуровки досега всъщност е орязвала част от осигурителните права на чиновниците (напр. при изчисляване на обезщетения за безработица и майчинство).
3. Министерство на социалната политика: Изразява резерви към предложенията, които не гарантират сигурност за запазване на нетния доход на държавните служители.

Проектобюджетът и промените в Кодекса за социално осигуряване се разглеждат в парламентарните комисии, като финалното решение и точните параметри предстои да бъдат гласувани в пленарна зала.

Позициите на отделните засегнати страни доказват, че веднъж допусната грешка в регулирането на социалните взаимоотношения се поправя много трудно, продължително и постепенно (на малки стъпки). Затова в тази сфера грешки не бива да се правят!

При еднаква брутна заплата държавният служител получава чисто с около 12.4% повече спрямо работещия в частния сектор. Разликата идва от факта, че в частния сектор се удържат 13.78% лични осигуровки, докато при държавните служители те са 0% (поемат се от държавата). Тъй като данъкът от 10% се начислява върху сумата след осигуровките, чистият доход се изчислява по следния начин:

 Формула за изчисление през 2026 г.

• Частен сектор: Чиста заплата = Бруто – 13.78% осигуровки – 10% ДОД (върху остатъка) → реално се получават 63% от брутната заплата.
• Държавен служител: Чиста заплата = Бруто – 0% осигуровки – 10% ДОД (върху цялото бруто) → реално се получават 90% от брутната заплата.

 

Сравнителна таблица за примерни заплати (в лева)

Брутна заплата	Чисто в частния сектор (нето)	Чисто като държавен служител (нето)	Месечна разлика в полза на чиновника
1 500 евро	1 163.97 евро	1 350.00 евро	+ 186.03 евро
2 000 евро	1 551.96 евро	1 800.00 евро	+ 248.04 евро
3 000 евро	2 327.94 евро	2 700.00 евро	+ 372.06 евро
4 130 евро (Таван)	3 206.12 евро	3 717.00 евро	+ 510.88 евро

Заключение

От краткия преглед на проблема с плащането на личните социални осигуровки от държавните служители може да се направи изводът, че е дошъл момента за намиране на решение. Засягането на интересите на много хора налага реформата да бъде плавна и продължителна. Решението ще бъде неутрално за бюджета, но ще се възстанови справедливостта за равенство спрямо законите на страната.