Финансови анализи

Съдържанието на финансовия анализ може да се сведе до процес на дезагрегиране на информацията, която се съдържа във финансовите отчети с цел количествено определяне на ефектите от решенията на мениджърския екип или измененията в икономическата среда. Това се осъществява с помощта на специфични аналитични инструменти и техники, които се прилагат спрямо наличната финансова информация. Получените резултати подлежат на внимателна интерпретация, която при всички случаи следва да се съобрази с особеностите на анализирания обект, спецификата на отрасъла и подотрасъла. В този смисъл анализът на финансовите отчети не може да се сведе до механично прилагане на определен методически апарат за получаване на количествени параметри. Той е по-скоро интеграция на паралелните процеси по набиране и обработка на значителен обем информация и професионално (често свързано с определена доза интуиция) интерпретиране на получените резултати.

Финансовият анализ има универсален характер. С едни и същи аналитични инструменти и методически апарат могат да се анализират предприятия от различни отрасли и подотрасли и да се постигнат еднакво достоверни резултати. Могат да се анализират търговски дружества с различна структура на собствеността (държавни и частни), големи чуждестранни компании и средни, малки и дори микро предприятия. Може да се анализира миналото и успешно да се проектират бъдещите финансови параметри от реализацията на определена стратегия на развитие. За голяма част от финансовите параметри, изчислявани от финансовите аналитици могат да се определят препоръчителни стойности, които еднакво добре ориентират ползвателите независимо от обекта, който се анализира.

Основната цел на всяко предприятие е да генерира доходи с дейността си. В теоретичен план могат да се определят границите, в които би следвало да варират тези доходи. Ако с r означим съотношението между нетната печалба и сумата на общите активи на предприятието, а i е лихвеният процент, то трябва (r > i), за да има реален смисъл от влагането на пари в тази дейност. В крайна сметка интересите на всички участници в “икономи­чес­ка­та игра” са насочени към съхраняване на инвестициите и генериране на допълнителен доход, който отразява възходящото икономическо развитие. Следователно целите, които са поставени пред финансовия анализ са свързани с изпълнението на тази глобална функция – да се осигури подходяща и в достатъчно количество достоверна информация, отразяваща процесите на инвестиране и възстановяване на инвестицията с генериране на допълните­лен доход. Тъй като процесите са твърде сложни, инструментариумът на финансовия анализ е разнообразен и обхваща всички страни от функционирането на предприятието.

От формална гледна точка анализът на финансовите отчети има следните основни цели:

• Оценка на изминалия период
• Оценка на сегашните условия
• Предвиждане на бъдещия потенциал

Независимо дали анализа е насочен към миналото, настоящото или бъдещето финансовият анализ дава информация за ликвидността, финансовата сила, ефективността

и рентабилността на бизнеса.

• Оценка на рентабилността: Определяне на способността на компанията да генерира печалба спрямо нейните приходи и капитал.
• Проверка на ликвидността: Анализ на възможността на фирмата да покрива краткосрочните си задължения.
• Планиране и прогнозиране: Използване на данни за изготвяне на бюджети и дългосрочни стратегически планове
• Идентифициране на рискове: Откриване на негативни тенденции (напр. нарастващ дълг) преди те да се превърнат в криза.

Методите, които се използват за анализ на финансовото състояние на предприятието са многобройни и се използват в различно съчетание. В настоящото изложение се разглеждат само основните методи, които определят гръбнака на методиката на финансовия анализ:

1. Метод на сравнението. Сравнението е основен метод за всеки анализ. То може да се извърши спрямо други икономически агенти или спрямо един и същ, но в различни периоди от време. Методът на сравнението предполага съпоставка на различни параметри на финансовото състояние на предприятието. Чрез него се формират определени трендове за развитието на един или друг показател. Приложението на сравнителния метод предполага предварителна обработка на информацията и привеждането ѝ в съпоставимост. Съпоставката на отделни позиции в счетоводния баланс за различните години се извършва при пълна убеденост в анализатора, че не са извършвани придобивания или сливания с други търговски дружества или някакви други структурни промени, които могат да се отразят върху формираните трендове.

Друг важен момент при използването на сравнителния метод е съпоставката на определени статии от счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Правилото гласи, че когато се съпоставят позиции от тези два финансови отчета за формиране на определен коефициент стойностите от счетоводния баланс трябва да се осреднят. Например, ако се използват годишни отчети и се съпоставят нетните приходи от продажби със стойността на материалните запаси от счетоводния баланс, то за запасите трябва да се използват средни стойности – средномесечни или поне среднотримесечни. Причината за това изискване е във факта, че годишните продажби са се реализирали с различни величини на материалните запаси и не е коректно да се вземе стойността на запасите в края на годината.

Освен трендове за изменението на различни финансови параметри на предприятието сравнителният метод се използва и за съпоставка между фирмени, отраслови или подотраслови параметри. Много често се прави и съпоставка с предприятия конкуренти за определяне на реалното място, което предприятието заема в определен бизнес.

2. Метод на групировката. Този метод предполага определяне на признаци, по които се групират дадени стойности от информационния масив, подчинени на предварително определена логика. Методът на групировката подпомага финансистите да отделят главното от второстепенното, доминиращото от случайното. Използва се също и за формиране на определени финансови параметри, които изискват предварителна обработка на информацията и нейното групиране по определени признаци. Анализът на финансовите коефициенти предполага изчисляване на множество показатели, но сепарирани в няколко самостоятелни групи. По този начин става възможно изследването на отделни страни от финансовото състояние на предприятието, които впоследствие по-лесно могат да обобщят основните характеристики и проблеми. Вместо да се обобщават резултати от изменение на 20 финансови параметри се обобщават изводите от състоянието на отделните групи показатели.

3. Метод на индексния анализ. Индексният анализ показва динамиката на развитие на процесите. Обикновено се използват базисни или верижни индекси. Базисните индекси се изчисляват към определена базисна година. По принцип тя е първата година, за която се разполага с информация. Но може да се избере за база и друга година, която е характерна за начало на определени процеси в анализираното предприятие. Верижните индекси изразяват динамиката на процесите за определен анализиран период от време. По този начин най-добре се открояват тенденциите и интензитета на изменение.

4. Балансов метод. Това е основен метод, който се прилага както в счетоводството, така и във финансовия анализ. Основната логика при балансовия метод прилаган във финансо­вия анализ е, че отклоненията в един финансов параметър винаги намират отражение в друг и следва да се търси взаимовръзката и балансираността във финансовите процеси. Осигуряването на балансираност между отделните финансови параметри доказва логиката на анализа и неговата обоснованост. Възможно е едно предприятие да има висока рентабилност, но недостиг на парични средства. Тази диспропорция трябва да е балансирана от активна инвестиционна политика, където се насочват наличните парични ресурси. Ниската или отрицателна рентабилност не може да не доведе до недостиг на финансови ресурси и намаляваща ликвидност. Влошената капиталова структура и увеличаване на дела на привлечения капитал ще доведе до нарастване на финансовите разходи и влошаване на коефициента на покриване на дълга.

Опитният финансов анализатор винаги търси балансираността в измененията на отделните финансови параметри и в изводите, които прави проследява взаимната връзка във формираните тенденции. Само по този начин може да се даде достатъчно реалистично и обосновано становище и препоръки.

5. Факторен анализ. Изследването на един сложен процес, какъвто е формирането на финансовите параметри на предприятието, предполага разграничаване и изследване на отделните съставни на процеса. Във всяка една съставна са интегрирани действащи сили, които определят посоката на развитие и динамиката на процесите. Факторният анализ създава условия за открояването на действащите сили, които доминират определен финансов процес или развитие. Той позволява достигането до изводи за генезиса на един или друг процес и причинно-следствената им връзка. Количественото определяне и оценката на отделните фактори е от ключово значение за разкриването на възможности за бъдещи подобрения. При това акцентът се концентрира върху доминиращите фактори, които имат определящо влияние върху процесите.

Факторният анализ е много полезен за изграждането на стратегии и политики на поведение на икономическите агенти. Ранжирането на проекти и включването им в стратегията за развитие се осъществява в зависимост от тежестта на влияние на отделните фактори. При ограниченост на паричните ресурси се класират проектите, които гарантират постигането на стратегическите цели.

6. Интегрален метод. Използването на стойностни величини във финансовия анализ е предпоставка за формиране на интегрални финансови параметри, които включват в себе си действието на множество процеси и трендове. Интегралният метод позволява открояването на резултантните процеси и очертаване на закономерното във финансовото развитие.

Интегралният метод се използва и в обратната насока, а именно дезинтегрирането на определени показатели и очертаването на техните съставящи ги агрегати. Определянето на посоката на развитие и тежестта на отделните агрегати позволява обективна оценка на различни фактори, които по принцип проявяват своето действие интегрирано. Методът Дюпон (вж. Схема 5) се базира на дезингерирането на показателя рентабилност на активите до нива, които показват количественото влияние на множество базови финансови параметри за формиране на общия интегриран резултат. Това позволява разкриването на възможности за концентрация на ресурси в направленията, които имат най-големи резерви за корекции.

7. Корелационен анализ. В много случаи финансовият анализ изучава и изследва процеси, които не са подложени на строги еднозначни зависимости. Налага се в сферата на многофункционални и множество агенти с неопределяемо поведение да се прилага инструментариумът на корелационния анализ. Той позволява да се определи закономерното в развитието на множество връзки и зависимости на един сложен и трудно изучим процес с конвенционалните причинно-следствени връзки.

8. Графичен метод. В много случаи графичното изразяване на два и повече процеса позволява по-лесно изучаване и илюстриране на тенденциите в развитието или съставните на един интегрален процес. Очертаването става по-леко, а описанието по-просто, когато се изрази графично.

Съвременните приложни компютърни програми дават неограничени възможности за прилагане на различни типове и разновидности на графики. Изборът на адекватен тип графика, който подходящо илюстрира процесите е определящ за правилното им използване. От друга страна, не бива да се прекалява с графиките. Често те се използват за илюстриране на процеси, които по-добре се виждат чрез числа в таблица, отколкото с графика. Например, за показването на годишните обеми на продажбите не е необходима графика. Тя би следвало да се приложи при илюстрация на по-сложни процеси, които трудно биха се откроили в таблица с много числа и проценти.

Познаването на възможностите и спецификата на прилаганите във финансовия анализ методи, позволява проследяването на процесите в дълбочина и обективно представяне на процесите формирали определени тенденции и резултати.

Интерес към финансовите отчети проявяват много заинтересовани страни по различни причини – икономически, финансови, администра­тив­ни, обществени, юридически и други. По-долу ще се разгледат причините за проявения интерес от основните потребители на финансовите отчети.

1. Акционерите

Акционерите варират от физически лица, притежаващи по няколко акции, до институционални инвеститори като застрахователни и пенсионни дружества, взаимни фондове, компании за рисков капитал и други, притежаващи големи количества акции. При това интересите на дребните акционери са твърде различни от т. нар. институционални инвеститори. Интересите на дребните акционери са свързани преди всичко с печалбата и очакванията за дивиденти, както и корекции на цените на акци­ите на фондовата борса. Те обикновено се задоволяват с коментарите на финансовите брокери и анализатори и по този начин формират свое становище или вземат решения.

Акционерът е спестител, който не се задоволява с лихве­ните проценти, които банките изплащат по срочните депозити. Той предпочита да поеме риска, характерен за дадено предприятие, но да бъде допълнително възнаграден за това. Закупувайки една акция акционерът придобива три права:

• Участие в общото събрание на акционерите.
• Получаване на дивидент.
• Получаване на ликвидационен дял в случай на обявяване в несъстоятелност на акционерното дружество.

Основната идея на дребния акционер е да реализира печалба от увеличената цена на закупените акции. Обикновено той поема срочен риск като закупува акции на ниска цена и намерение да продаде акциите, ако те достигнат определени ценови равнища. Дивидентите също го интересуват, но само в случаите, когато разходите за тяхното получаване са по-малки. Ако акционерното дружество се намира извън местоживеенето на акционера времето за пътуване, разходите по получаването, както и дължимия данък обезсмислят получаването на дивидентите.

По-голямата част от дребните акционери не разполагат с достатъчно информация и трудно могат да прогнозират бъдещото развитие на акционерното дружество. Освен това реализирането на печалби от акции е свързано с чести покупки и продажби, които също струват пари. По тези причини повечето от дребните акционери се ориентират към инвестиране в дялове на взаимни фондове. Взаимните фондове играят ролята на посредник между дребните акционери и капиталовия пазар. Акумулирайки паричен ресурс от дребните акционери, взаимните фондове изграждат инвестиционни портфейли от различни финансови инструменти.

В България като правило в акционерните дружества доминират мажоритарните собственици, които държат над 50 на сто от акциите. Те (или техни представители) формират стратегията и политиките на дружеството и оперативно ръководят дейността му. Техният интерес от информацията във финансовите отчети се формира по две посоки:

• като информация за фактическото финансово положение на дружеството;
• като информация за външния свят и по-точно как зао­би­калящата икономическа среда ще възприеме финансовите отчети.

Известна част от акционерните дружества са публични, т. е. те са регистрирани в регистъра на Комисията за финансов надзор и техните акции се търгуват на вторичния капиталов пазар. Те подават допълнителна ежемесечна информация в Комисията и тя е в основата на котировката на акциите на пазара. В тези случаи интересите на акционери и членове на мениджърския екип към финансовите отчети е определящ за тяхното финансово бъдеще.

Акционерите, които притежават предприятието използват годишния счетоводен отчет, за да разберат как тяхната инвестиция е била управлявана от директорите по време на изминалата година. Обикновено инвестициите се правят с цел получаване на бъдещи доходи или на капиталова печалба. Годишният счето­воден отчет дава база за оценка на минали тенденции, но акцио­нерите най-вече се интересуват от процента на дивидентите и нарастването на капи­тала, което вероятно ще настъпи в бъдеще. За да оценят това, те прибягват до множество информационни източници, в т. ч. информацията предоставяна по линия на задълженията по линия на раздел ІІІ „Разкриване на регулирана информация” на Закона за публично предлагане на ценни книжа.

Консултантите, чиято професионална реализация зависи от качеството на изготвяните анализи и предвиждания относ­но резултатите от дейността на дадено предприятие, обикновено се ин­тересуват от по-широк кръг индикатори и следят по-отблизо по­казателите за потенциалните рискове при инвестиране в дадено предприятие.

2. Мениджърските екипи

Ако мениджърският екип е различен от собствениците на мажоритарния пакет от акции, то интересът към отчетите е още по-сериозен. Мениджърският екип обикновено се наема с облигационни договори (договори за управление), които са свързани с постигането на определени резултати.

Професионалните мениджърски екипи проявяват интерес към финансовите отчети преди да са сключили своите мениджърски контракти. Те трябва да си дадат отговор дали са в състояние да изведат търговското дружество на позициите, които собствениците изискват от тях. За целта те трябва внимателно да проучат финансовите позиции и потенциал на дружеството, с чието управление предстои да се ангажират.

След като поемат управлението на дадено предприятие мениджмънтът се интересува основно от бъдещите резултати и финансовата жиз­неспособност на предприятието, а не толкова от минали постижения. Основна роля на мениджмънта е планирането на дейността и взе­мането на решения. Изготвят се бюджети и постигнатите резул­тати се сравняват с тях. За да управляват добре предприятието мениджърите имат нужда от навременна и точна информация.

Мениджърският екип има непосредствен интерес информацията във финансовите отчети да изглежда добре. В крайна сметка всички оценки за постигнатото от екипа се правят на основата на финансовите отчети.

3. Кредиторите

Кредитори са онези банки и небанкови кредитиращи институции, които имат доверие в потенциала на предприятието да генерира доходи, които са достатъчни да възстановят отпуснатите заеми и да платят договорените лихви. Доверието се изгражда на базата на професионален финансов анализ (статичен и динамичен) за достатъчно продължителен период от време, както и на анализ на риска, присъщ за предприятието. За кредитния период доверието се поддържа, повишава или спада. Кредитиращата институция изисква от предприятието регулярна информация, в т. ч. и от финансовите отчети, която служи за перманентен анализ на финансовото състояние, пазарните позиции и конкурентоспособността на кредитополучателя. Условно кредиторите може да разделим на краткосрочни и дългосрочни.

Краткосрочните кредитори често са заинтересовани в по-голяма степен от прогнозата за платежоспособността на предприятието, отколкото за неговата рентабилност. Краткосрочната платежоспособност е зависима от ликвидността на предприятието, която се изразява в притежаваните ликвидни активи като парични средства или други активи, които бързо могат да се превърнат в пари. Тъй като краткосрочните задължения трябва да се платят скоро, бързоликвидните активи трябва да са в състояние да покрият тези плащания. Например, банката която е помолена за отпускане на тримесечен кредит от предприятието ще иска да узнае прогнозната тримесечна ликвидност. Разбира се, обоснованата прогноза за възможностите за връщане на тримесечния кредит обикновено се базират най-малкото върху доказаната минала способност за връщане на кредити.

Дългосрочните кредитори имат по-различни интереси. Те представляват специфично сечение на множествата от интересите на инвеститорите и краткосрочните кредитори. В този смисъл, за тях определен интерес представлява бъдещата способност за постигане на определена рентабилност и сегашни гаранции за възстановяване на кредита. Това може да се постигне на базата на достоверна прогноза за съотношенията между общите активи на предприятието-кредитополучател и равнището на задлъжнялост. Активите са индикатор за количеството ресурси, които предприятието контролира и са в пряка зависимост от рентабилността. Задлъж­нялостта е ключов финансов параметър, към който всеки дългосрочен кредитор предявява конкретни пре­тенции. В хода на излагането на методическия апарат ще се илюстрират интересите, които тук се разглеждат в най-общ план.

В улеснение на кредитиращите институции и на инвеститорите на капиталовия пазар в развитите пазарни икономики успешно функционират професионалните агенции за оценка на кре­­дитния рейтинг. Те систематично анализират и проучват пози­циите на търговските дружества (с които имат сключени договори за това) и обявяват обективните си рейтинги. Интерес към рейтингите проявяват не само банките, но и доставчиците-кре­ди­то­ри, които имат по-ограничени възможности да проучват финансовото състояние на своите клиенти. В България също се появиха такива агенции – чуждестранни и български, но все още явлението не е масово.

4. Конкурентите

Анализът на конкуренцията е задължително условие за успешно развитие на бизнеса. Разработката на всяка стратегия за бъдещо развитие съдържа като елемент, така нар. SWOT-Analysis, който определя силните и слабите страни на предприятието, въз­можностите и потенциалните заплахи. Освен пазарните моменти в анализа сериозно място заема и съпоставката на определени финансови параметри.

Всеки икономически агент желае да узнае конкурентната среда, в която функционира. Какъв пазарен дял заема, как може да го увеличи? Какви са качествените характеристики на произвежданите и продавани от него продукти съпоставени с най-доб­рите в подотрасъла? Какво е финансовото състояние на основните конкуренти и какъв е техния финансов потенциал за бъдещо развитие? Особен интерес представлява себестойността на произвежданите от конкурентите изделия. Това е търговска тайна на всяко предприятие, но се търсят възможности за нейното преодоляване. Причината за този интерес е определяне на правилното поведение на търговското дружество за постигането на целите, които то си поставя. Не може да се отговори обективно на тези въпроси без внимателно проучване на финансовите отчети.

5. Персонал и профсъюзи

Профсъюзите проявяват особен интерес към финансовите отчети. От тях те получават информация за равнището на заплащане по отделни професии, за ръста на средната работна заплата, за производителността на труда и други. Тази информация им е необходима за колективното договаряне и мониторинг върху неговото изпълнение.

Персоналът и техните представители при­бягват до годишния счетоводен отчет, за да преценят способно­стта на предприятието да предлага работни места. Онези от тях, които могат да ги разчетат формират и изводи за потенциала на предприятието да плаща редовно работните заплати. Проведената масова приватизация в България през 1996-1997 г. даде възможност на голяма част от работещите да инвестират в своите предприятия. В немалко приватизирани предприятия има от стотици до хиляди дребни акционери. Те също проявяват интерес към финансовите отчети, за да установят възможностите за разпределение на дивиденти от годишната печалба.

Работниците и служителите, които не са в състояние да се ориентират във финансовите отчети обикновено про­явяват най-голяма заинтересованост към онази обособена част от пред­при­ятието – отдела, цеха, секцията или дирекцията – където ра­ботят. Практиката показва, че при тях е налице по-слаб пряк ин­терес или отношение към предприятието като цяло. По прин­цип работниците и слу­жителите трудно интерпретират годишния счетоводен отчет. Поради това синдикатите обикновено правят свой отделен отчет, който предс­тавлява ясно и разбираемо обобщение на важните въпроси.

6. Правителството

Правителството е една от най-ангажираните страни по отношение на финансовите отчети. То определя правилата на тяхното съставяне, за да може да получи необходимата статистическа информация от реалния сектор. Чрез системата на националните сметки Националният статистически институт формира цялата макроикономическа информация, която ползва правителството. На базата на статистическата информация се разработват редица анализи и прогнози, които правителството ползва за управлението на икономиката.

Националната агенция за приходите ползва не само финансовите отчети, но и документите, които са в основата на изготвянето им. Всяка данъчна ревизия се запознава първо с отчетите, а след това преминава към систематична проверка на счетоводната документация, която доказва правилното изготвяне на данъчната декларация. При това данъчните инспектори търсят връзката между реализираните приходи и направените за тях разходи.

Комисията за финансов надзор осъществява дейността си по контрола на капиталовия пазар изцяло върху информацията от финансовите отчети и допълнителната информация, които публичните дружества предоставят.

Министерството на финансите също е голям потребител на финансовите отчети. От една страна се събира сериозна информация необходима за прогнозиране на данъчните приходи на държавния бюджет. От друга страна, Националната агенция за приходите (НАП) от финансовите отчети се ориентира къде да насочи данъчните ревизии. На практика, НАП на базата на отчетите е разделила данъкоплатците на големи, средни и малки като начина на проверките, периодичността и подходите са различни за отделните групи данъкоплатци.

7. Други потребители

Вещите лица в търговските отделения на съда използват финансовите отчети за съставяне на различни съдебни експер­ти­зи в зависимост от задачите, които съдиите им поставят. Министерствата използват финансовите отчети при изготвяне на концесионните анализи преди да проведат конкурси да отдаване на обекти на концесия. Концесионерите изготвят своите проекти като се базират на финансовите отчети.

Клиентите на едно предприятие използват годишния счетоводен отчет, за да намерят потвърждение, че то ще бъде в биз­неса дос­татъчно дълго, за да изпълни своята част от ангажи­мен­тите, кои­то е поело. Това е особено важно, например, в случаите на стро­ителни проекти, които обхващат няколко години, или при осигу­ряването на продукт или услуга, при които продължителността на доставките и качеството е от голямо значение. Провалът на доставчика може да има тежки последици за клиента.

Има много други потребители на информацията от фи­нан­совите отчети. Първото действие на всеки, който прояви опре­делено любопитство към дадено предприятие, търговска фирма, холдингова структура или друг икономически агент е да разгледа финансовите отчети за последните години.

Счетоводството създава необходимата икономическа информация за дадена компания, а финансовият анализ я използва, за да илюстрира различни финансови характеристики на дейността.