ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ПРИДОБИТ ИМОТ

Подаването на декларации за придобит имот е задължително и глобите за допуснати пропуските са значителни. Изготвянето на декларацията за придобит имот затруднява немалка част от собствениците. Допуснатите грешки и неточности трудно се коригират. Експертите на Кей енд Джи файнанс са в състояние да помогнат на всяка фаза от подаването на декларацията.

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на Република България поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях. Поземлен имот е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

Не се облагат с данък следните недвижими имоти:

• с данъчна оценка до 1680,00 лв включително – чл. 10, ал. 4 от ЗДТ;
• земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Прилежащ терен е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), без застроената площ. Когато такъв не е определен, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота – чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ.

ВАЖНО: Данъкът се плаща в годината, за която е дължим, независимо дали имота се използва или не /чл. 13 от ЗМДТ/.

Всеки от съсобствениците или ползвател дължи данък съответстващ на идеалните му части, но всеки от тях може да плати данъка за сметка на останалите /чл. 12 от ЗМДТ/.

Данъчна основа (чл. 19 – 20 от ЗМДТ)

Данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот към 01 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава до 01 март на същата година.

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите и на жилищните имоти на предприятията се определя по нормите на приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването – чл. 20 от ЗМДТ;

Данъчната оценка на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ.

Данъчната оценка на нежилищните недвижими имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ.

Размерът на данъка се определя от Общинския съвет с наредба. Размерът на данъка е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 от ЗМДТ).

Данъчно задължени лица (чл. 11 от ЗМДТ)

• собственикът на недвижимия имот;
• ползвателят, когато е учредено вещно право на ползване върху имота;
• собственикът на сграда, построена върху държавен или общински имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
• лицето, на което държавен или общински имот е предоставен за управление;
• концесионерът при концесия за услуга и строителство, а при концесията за добив – данъчно задължен е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване.

Декларация за облагане с годишен данък върху недвижимо имущество се подава от собственика или ползвателя в общината по местонахождението на имота в двумесечен срок от:

• придобиване на недвижимото имущество/ погасяване на вещно право на ползване;
• при преустройство или при промяна на неговото предназначение;
• при настъпване на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка(напр. частично или пълно унищожаване на сграда, преминаване на имота от облагаем в необлагаем или обратно);
• при предявяване на право на освобождаване от данъквърху недвижимо имущество или за ползване на данъчно облекчение.
• Когато правото на собственост или правото на ползване е притежание на няколко лица, подадената от един съсобственик или ползвател декларация за недвижимо имущество по чл. 14 от ЗМДТ, ползва останалите съсобственици или ползватели.
• При придобиване на недвижимо имущество по наследство, декларацията за облагане с годишен данък върху недвижимо имущество се подава от наследника или от неговия законен представител в шестмесечен срок от откриване на наследството (от смъртта на наследодателя).
• За новопостроени или придобити имоти, респективно учредено вещно право на ползване, предприятията подават и информация за отчетната стойност и други обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка.

В случай, че в 6-месечния срок от смъртта на наследодателя не е подадена декларация за недвижимо имущество от наследник, от началото на 2019 г. общинският служител е оправомощен да образува партида за наследения имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението /чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ/.

 Не се подава декларация за недвижимо имущество: 

• когато новият собственик /приобретателят/ по документа за собственост или ограниченото вещно право на ползване е придобил по възмезден или безвъзмезден начин вещното право. Задължението в този случай е на нотариусите и на службите по вписванията, които уведомят общините в 7-дневен срок от извършване на сделката, съответно от вписването, въз основа на което уведомление компетентната общинска администрация открива служебно данъчна партида – чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ;
• за новопостроени след 31.12.2019 г. сгради и/или самостоятелни обекти в тях, когато сградата подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. В този случай, след завършване на сградата в груб строеж, необходимите данни за определяне на данъка се предоставят на служителите на общината от възложителя на строежа по образец, определен от министъра на финансите – чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ.

Задължението за плащане на данък върху недвижимите имоти възниква от месеца, следващ този на:

• придобиване на имота или учредяването на право на ползване /освен ако не е предплатен от прехвърлителя/учредителя/ до края на календарната година;
• завършване на новопостроените сгради, което се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията(ЗУТ) и удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) – чл. 15, ал. 1-3 от ЗМДТ .

От 01.01.2019 г. /датата подлежи на актуализация ежегодно/ за сгради, които не са въведени в експлоатация или нямат разрешение за ползване, данъкът е дължим от изтичане на:

• две години от завършване на грубия строеж /чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ/;
• една година от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ- /чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ/.
• данъкът е дължим включително за месеца на прехвърлянето на недвижимия имот, като същият се заплаща от прехвърлителя/учредителя на вещно право на ползване преди сделката – чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ.
• Лицето, на което е прехвърлено правото на собственост /приобретател/  започва да дължи данък върху имота от месеца, следващ този на придобиване на собствеността или ползването върху имота /чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ/.
• Когато данъкът върху недвижимото имущество е платен за цялата година, при промяна на собствеността или ползването, приобретателят не заплаща данък за съответната календарна година /чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ/.
• данъкът е дължим и за месеца, в който имотът преминава от облагаем в необлагаем /чл. 16, ал. 2 от ЗМДТ/.

Данъкът се плаща в общината по местонахождение на имота на две равни вноски – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, в касата на съответната общинска администрация или безкасово-по банковата сметка на общината.

Когато имотът е станал облагаем, респ. е придобит през текущата година, данъкът се заплаща също в посочените срокове, а когато придобиването е след изтичане на тези срокове, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиване на имота.

Платилите до 30 април данъка си за цялата година могат да ползват отстъпка от 5 на сто.

Невнесеният в срок Данък недвижими имоти се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ.

Данъчно облекчение за основно жилище – чл. 25, ал. 1-2 от ЗМДТ:

• За основно жилище ДНИ се дължи с 50 на сто намаление.
• За основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

За основно жилище се счита имотът, който задоволява жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината- §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ. Семейство са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак – §1, т. 3 от ДР на ЗМДТ.

В случай на установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекчението за основно жилище не се прилага и данъкът е дължим в пълен размер за всяко от жилищата за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища повече от едно жилище – чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ.

Освободени от облагане са:

• публична общинска собственост и публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на лице, което не е освободено от данък,
• читалищата, музеите, галериите, библиотеките;
• сградите, в които се помещават дипломатическите и консулски представителства, при условията на взаимност;
• сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава-членка на ЕС или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
• сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
• храмовете и манастирите, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията, заедно с поземлените имоти, върху които са построени;
• парковете, игрищата и площадките, както и други подобни имоти за обществено ползване;
• сградите-културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;
• временните сгради, които обслужват строежа на нова сграда;
• въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г., съответно 1 януари 2005 г., които са сертифицирани за клас на енергопотребление „B“, „С“ или „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективности наредбата по чл. 48 от с. з. за срок от 3 до 10 г., считано от годината, следваща тази на издаване на сертификата, освен ако сертифицирането е в резултат на мерки, финансирани с публични средства – чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 и ал. 6 от ЗМДТ.

Налага се глоба на физическите лица в размер от 10,00 до 400,00 лв и имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500,00 до 3000 лв, за:

• неподадена в срок на декларация по чл. 14 от ЗМДТ;
• непосочени или невярно посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на ДНИ в по-нисък размер или до освобождаване от данък.
• За маловажни случаи на административно нарушение може с фиш да бъде наложена глоба в размер от 10,00 до 50,00 лв.-чл. 128, ал. 5 от ЗМДТ.

Таксата за битови отпадъци се дължи за следните услуги:

• сметосъбиране и сметоизвозване;
• обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
• поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
• Не се дължи такса смет за:
• услугата, която не се предоставя от общината – чл. 71 от ЗМДТ;
• услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в случай, че имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от всички негови собственици и/или ползватели до края на предходната година в общината по местонахождението на имота – чл. 71 от ЗМДТ;
• услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени и при условие, че имотите не се използват за стопанска дейност, несвързана с пряката им богослужебна дейност – чл. 71а от ЗМДТ.

Такса битови отпадъци се заплаща от:

• собствениците на недвижими имоти, които се облагат с данък върху недвижимия имот;
• ползвателите (при учредено вещно право на ползване) на имотите, облагаеми с данък върху недвижимите имоти;
• концесионерите при концесия за услуга и строителство и от собствениците – при концесията за добив, освен при учредено право на ползване;
• лицата, на които държавата или общината е предоставила недвижим имот за управление.

Размерът на таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

• осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци-контейнери, кофи и др.;
• събиране и транспортиране на БО до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
• проектиране, изграждане и поддържане на депата/инсталациите и обезвреждането, рециклирането и оползотворяването на битови отпадъци;
• почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
• Размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Ако до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет, като общината уведомява задължените лица за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

За невярно декларирани данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса (ТБО), е предвидено наказание:

• глоба за физическите лица в размер от 50,00 до 200,00 лв;
• имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 100,00 до 500,00 лв.
• За маловажни случаи на административно нарушение може с фиш да бъде наложена глоба в размер от 10,00 до 50,00 лв.-чл. 128, ал. 5 от ЗМДТ.