ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ НА КРИПТОВАЛУТИ

Кей енд Джи файнанс разполага с опитни специалисти, които познават законовата и данъчна рамка в България и могат да ви помогнат за правилното и обосновано осчетоводяване на операциите с криптовалути.

Децентрализирана валута

Криптовалутите стават все по-популярни и заемат своето място в инвестиционните портфейли. Към момента съществуват повече от 2200 вида криптовалути. Въпреки това данъчните регламенти не са широко известни и е важно да се получи информация за данъчното третиране и правилното осчетоводяване на криптовалута, преди да предприемете такива инвестиции.

След кризата с ипотечните облигации в САЩ през 2006-2008 години, криптовалутите навлязоха сериозно в паричното обръщение. Използват, както за начин за разплащане, така и за инвестиции. Ние в Кей енд Джи файнанс имаме клиенти, които активно използват криптовалутите като разплащателно средство. Като всяко друго средство за разплащане, операциите с този вид пари трябва да се осчетоводяват. Кей енд Джи файнанс разполага с опитни специалисти, които познават данъчната и законова рамка в България и могат да ви помогнат за правилното и обосновано осчетоводяване на операциите с криптовалути.

Какво е криптовалутата?

Какво точно представляват криптовалутите? Криптовалутата е вид дигитална (цифрова) валута, при която се използва криптиране на информацията с оглед нейното опазване и сигурност. Всяка криптовалута притежава своя платежна система, при която сделките по покупко-продажба на криптовалутата се записват в глобален дигитален регистър на транзакции наречен „блокова верига” (block chain). Сред най-познатите криптовалути са Ripple, Ethereum, Bitcoin Cash, Cardano, Litecoin, IOTA, NEM, Dash и много други.

Важен е въпросът криптовалутата актив ли е? Да, криптовалутата е актив по смисъла на Концептуалната рамка за финансово отчитане към МСС/МСФО (от 2010 г.) пар. 4.4 и пар. 4.44. Тя е актив, защото компания/фирма може да закупи, произведе („добие”) или получи по друг начин криптовалута и може да я контролира. Може да решава кога да я продаде или да я използва като средство за размяна.

Трябва да се подчертае, че криптовалутата все още не е официално призната като законно средство за размяна (освен в Салвадор). Затова криптовалутата е по-правилно да се третира като финансов актив, който е различен от фиатните пари, като се прилагат изискванията на МСФО 9/СС 32 Финансови инструменти.

Осчетоводяване на криптовалути

Основните понятия свързани с осчетоводяването на криптовалутите са следните:

  1. Първоначална оценка:
  • Цена на придобиване. Според счетоводен стандарт 32 (СС 32 Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.) – При осчетоводяване на криптовалути цената на придобиване представлява покупната стойност плюс преките разходи по сделката като за пример може да дадем таксите по транзакцията.
  • Справедлива стойност. Според международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) тази стойност се равнява на цената на сделката (изключение са случаите,когато има доказателство, че е различна). Тук не се прибавят преките разходи по сделката (изключение има, когато активът се оценява впоследствие по справедлива стойност през печалбата или загубата от криптовалути).
  1. Последваща оценка – тя се определя на база категорията, към която е отнесен финансовият актив.

Според СС 32 са възможни следните категории:

  • финансови активи с цел търгуване – в случаите, при които криптовалутата се използва като средство за размяна и със спекулативна цел. При осчетоводяване на криптовалути при тази категория се отчитат преоценките като текущ приход или разход.
  • финансови активи на разположение за продажба – в случая криптовалутите се притежават с цел увеличение на стойността им. Осчетоводяването на криптовалити става с отчитане на преоценките по избор, като текущ приход или разход, или в преоценъчен резерв.

Следва да се има предвид, че този резерв може да бъде и отрицателна величина. Той се отписва и отчита като текущ приход или разход при отписването на криптовалутата.

Облагане на криптовалути

При нефинансовите предприятия приходите и разходите от преоценка, отчетени по сметки Приходи/Разходи от последващи оценки на финансови инструменти, формират данъчна временна разлика по реда на чл. 34, ал. 1 с обратно проявление по чл. 35, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Счетоводно се отчитат отсрочени данъци.

При продажба за осчетоводяването на криптовалути съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗКПО се съставя обратната счетоводна статия на последната:

  • когато справедливата стойност е по-ниска от балансовата стойност на криптовалутата, се отчита счетоводно разход от преоценка и отделно се признава актив по отсрочени данъци само, ако се очаква облагаема печалба в периода на обратното проявление на временната разлика.
  • при отчитане на преоценките в преоценъчен резерв не възниква данъчна временна разлика за нефинансовите предприятия. Когато криптовалутата бъде продадена, резервът се отписва счетоводно на текущ приход или разход и той се признава и за данъчни цели в същия период.

Този начин на осчетоводяването на криптовалути съответства и на данъчното третиране на сделките с криптовалута – като финансов актив.

Ако криптовалутата придобие силата на общоприета валута за размяна, тогава ще бъде третирана като парични средства и ще трябва да бъде отчитана по реда на МСС 21/СС 21 Ефекти от промените в обменните/валутните курсове.

При нас може да получите счетоводни консултации и разяснения относно света на криптовалутите. В тази връзка, екипът на Кей енд Джи файнанс споделяме опита си с Вас. За консултации и съдействие относно счетоводство на криптовалути се свържете с Кей енд Джи файнанс – office@kgf.bg или 088 762 1933.

Регламенти

Все още третирането на криптовалутите, търговията с тях и използването им за други цели няма законова уредба в България. Може да се каже почти същото и в световен мащаб, особено що се отнася до счетоводното им отчитане. Все още няма Международен счетоводен стандарт, а има само едно разяснение на Комитета по разяснения на МСФО от 2019 година. Причината е, че всички решения на Комитета по МСФО се вземат с консенсус. Или след като е разработен даден стандарт, следва дълга и сложна процедура за приемането му, като всички страни членове на Комитета трябва да са съгласни с всички текстове на документа.

По отношение на данъчното третиране НАП приема, че е налице търговия с финансови активи, която е освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Въпреки това тълкуване има хипотези, в които може да се приеме, че са налице облагаеми доставки. Тъй като настоящето изложение третира счетоводното отчитане, е ясно, че се разгледат всички тези хипотези от гледна точка на търговец – дружество или физическо лице, което осъществява сделките си по търговски начин.

Тълкуването на различни видове сделки с криптовалута се базира от една страна на разяснениято на Комитета и от друга страна на тяхната икономическа същност и реалност. Счетоводното отчитане на събитията от гледна точка на тяхната същност и реалност е основен принцип на отчетността. Следователно, всеки вид сделка трябва да се разглежда именно в този аспект. Когато сме наясно с икономическата същност на сделката, лесно можем да решим какво да бъде счетоводното ѝ третиране.

Криптовалутите, използвани като заместител на пари, могат да се отчитат или като стоки, или като нематериални активи.

Видове токени и счетоводното им третиране

Най-общо казано токенът е вид символ (цифров), който дава право на достъп до определени стоки и услуги. Токените се издават от различни компании, като съответният токен има стойност само за компанията, от която се придобива.  Закупеният токен, се съхранява в портфейл за криптовалута, като притежателят на токена може не само да има достъп до определени стоки и услуги, предлагани от компанията, а и да има право да гласува и участва в развитието на компанията.

Най-разпространените са така наречените Utility tokens или помощни токени. Тези токени могат да дадат различни привилегии на инвеститорите – ползване на продукти или услуги на компанията или достъп до съдържание. Тези, както и другите токени, се управляват чрез  „умни договори“.

Ако разгледаме икономическата същност и реалност на тези токени, то те напълно отговарят на условията, за да бъдат признати като финансови инструменти: налице е договорно взаимоотношение, съществува договорно право да се получат средства или друг актив, както налице е възможността да се размени с финансов актив на друго предприятие. Но въпреки наличието на тези характеристики не е подходящо те да бъдат отчитани като такива. Защо? Главната причина е, че МСФО 9 изисква финансовите инструменти да се оценяват по справедлива стойност. А този вид токени има стойност само за компанията, от която е придобит. Следователно, трудно може да се определи неговата справедлива стойност, след като той не се търгува извън платформата на компанията, която го е издала. Тъй като обикновено подобни активи не се закупуват за търгуване, а за използване в рамките на определен проект, то те не следва да се отчитат като стоки (едно от предложенията за отчитане на Комитета по разясненията на МСФО). Следователно, тези токени следва да се отчитат като нематериални активи.

Отчитането на нематериалните активи е по историческа цена, т.е. цена на придобиване, като отчитането следва да бъде съгласно изискванията на СС – 38 Нематериални активи и да се амортизират съгласно приетата счетоводна политика на предприятието. Необходимо е да се тестват за обезценка в края на всеки отчетен период съгласно изискванията на СС – 36 Обезценка на активи.

Притежателите на такива токени могат да получат като бонус още токени за извършване на определени действия в платформата (например гледане на рекламно съдържание). В този случай от гледна точка на отчетността би следвало да се разгледа дали имаме придобиване на нов нематериален актив или имаме увеличение на стойността на притежавания актив. Съгласно изискванията на СС – 38 Нематериални активи стойността на придобит нематериален актив се увеличава с определени последващи разходи за актива. В случая не са налице никакви последващи разходи. Следователно, не можем да пристъпим към увеличаване на стойността на нашия нематериален актив. Придобития нов токен – „вътрешна монета“ – получаваме като награда за определено действие и следователно би следвало да го третираме като придобит безвъзмездно нов нематериален актив и да увеличим своята печалба.

Дотук се разглежда хипотезата на придобиване на „цифровите активи“ и тяхната първоначална оценка в счетоводството. Но обикновено подобен вид активи се придобиват, за да се използват: може да се заменят с друг актив от платформата или да се „закупи“ достъп да определени продукти, които платформата предлага.

Ако заменим актива си с друг подобен актив, е налице замяна на сходни активи. В този случай не се отчита печалба или загуба при размяната на актива – всяко предприятие оценява придобития актив вследствие на замяната по стойността на актива, който е отдало на другото предприятие. От данъчна гледна точка нямаме промяна на третирането на нашия актив.

Друг следва да е подходът, ако срещу нашия токен предприятието получава достъп, например до определена платформа за база данни на компанията, която може да използва. В този случай криптовалутата се използва за покупка на определена услуга. Тук данъчното третиране на изразходването на криптовалутата не може да бъде съгласно чл. 46 от ЗДДС като освободена доставка, тъй като не става дума за търговия с финансови активи. Налице е покупка на определена услуга, като в този случай мястото на изпълнение на услугата би следвало да се определи съгласно чл. 21 от ЗДДС. Тъй като всяко предприятие е данъчно задължено лице съгласно закона, то би следвало да отрази в дневниците си тази сделка съгласно изискванията на ЗДДС.

Друг вид токени са токените за сигурност. Този вид токени са подобни на ценните книжа, които се търгуват на фондов пазар. Всеки притежател на токени за сигурност има право да получи акции на дружеството, дял от печалбата и дивиденти. Следователно тук става въпрос за финансови инструменти, които следва да се признават и оценяват съгласно счетоводните стандарти за финансови инструменти.

Тъй като по своя характер този вид токени са съвсем близки до ценни книги, то те се наблюдават от съответните регулаторни органи – както самите токени, така и компанията, която ги издава. Токените за сигурност, за разлика от другите видове токени, предполагат официална регистрация. Тъй като те са обвързани с ценни книжа, токените могат да бъдат реална финансова инвестиция.

При придобиване на токени за сигурност предприятието следва да ги класифицира като финансови инструменти (дългосрочни или краткосрочни), в зависимост от намеренията, които има – да ги държи за продажба или за дългосрочна инвестиция, от която очаква печалба.

За токените за сигурност оценката по справедлива стойност при придобиването им не е проблем, тъй като те са подобни на всички борсово търгувани ценни книжа. Не е проблем и оценката им към края на всеки отчетен период. При продажба на такъв вид токени имаме класическа продажба на финансови активи, поради което в случая се прилага чл. 46 от ЗДДС.

Една от големите иновации в света на токените са незаменяемите токени NFT.

Тези токени дават гаранция за собственост. Обикновено това е право на собственост върху обект, който може да бъде цифров или физически. Ако обектът е физически, NFT се свързва с неговата цифрова снимка. Тъй като, използвайки NFT, не може да се придобие собственост върху произведение на изкуството (в смисъл, че няма да получите като пратка картина, която сте купили с NFT), следва да се третират тези произведения като услуги по смисъла на ЗДДС. Следователно, както посочихме по-горе при помощните токени, в момента, в който закупим цифрово произведение на изкуството или интернет приложение, ние получаваме услуга. Следователно, отново следва да приложим изискванията на ЗДДС за сделки с услуги и да отразим в дневниците си тази покупка.

Много интересен е въпросът дали ще имаме право на данъчен кредит в случая или протоколът следва да се отрази само в дневника за продажбите. Много внимателно следва да се анализира дали покупката на това произведение на изкуството/приложение е свързана с дейността на дружеството.

Ако участва в платформа (например Ethereum), дружеството би могло да предлага за продажба собствени разработки и да получава заплащане всеки път, когато има продажба. В повечето случаи това се счита за продажба на авторско право. Ако се разгледат тези продажби от гледна точка на ЗДДС (осчетоводяването на прихода в счетоводството е ясно), е важно да се разполага с информация за купувача – дали е данъчно задължено лице по смисъла на закона или не. Когато купувачът е данъчно незадължено лице (чл. 21, ал. 1), то мястото на доставката на услугата е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност. Следователно трябва да начисли за тази продажба ДДС.

Светът на криптовалутите става все по-разнообразен и Кей енд Джи файнанс предлага най-добрите счетоводни услуги за криптовалути в България.