Настоящата поредица от статии е посветена на една актуална и много дискусионна тематика, а именно данъчното третиране на сделките с крипто валути. Преди да прeминем към същността на темата е необходимо да се направи най-общ преглед на същността, видовете, механизмите на функциониране и разпространението на крипто валутите. Това е необходимо, за да се разберат причините за възникване на проблемите пред данъчните власти за правилното и справедливо данъчно третиране на сделките с тези валути.

Защо е актуална темата?

Крипто валутите са най-новото разплащателно средство в съвременния свят.

Крипто валутата е децентрализирана цифрова валута, която използва криптография за сигурност. Може да работи независимо от посредници като банки и процесори за обработка на плащанията.

Децентрализацията на валутата улеснява трансакциите между партньори (P2P) директно между отделни лица. Но вместо физически портфейли и банкови сметки, хората имат достъп до своята крипто валута чрез уникални крипто портфейли или крипто борси.

Обикновено се счита, че крипто валутата се „съхранява“ в портфейли. Крипто валутите обаче не съществуват в крипто портфейли или борси — в действителност те винаги остават в блокчейна. При крипто борсите, те държат частните ключове, които позволяват на потребителите да имат достъп до тези средства.

Подобно на традиционните фиатни валути, крипто валутите могат да се използват като средство за размяна. Случаите на използване на крипто валутите обаче се разшириха значително през годините, за да включват смарт договори, децентрализирани финанси (DeFi), съхраняване на стойност, управление и незаменими токени (NFT). Крипто валутата използва криптография за гарантиране на сигурността на трансакциите. Това означава че, крипто валутите използват усъвършенствани математически алгоритми за осигуряване на трансакции и защита на данните от неоторизиран достъп или манипулация. Тези алгоритми изпълняват две основни функции:

• поддържане на поверителността на самоличността на потребителите и
• проверка на автентичността на трансакциите.

Блокчейн трансакциите са публични и адресите (публичните ключове) са псевдонимни, макар и не напълно анонимни. С други думи, докато трансакциите са видими в блокчейна, потребителите зад тях не са лесно разпознаваеми. Крипто валутите постигат това чрез използването на криптографски техники като хеш функции и цифрови подписи.

Крипто валутата постига автономност чрез разпределена мрежа от компютри, известна като блокчейн, която по същество е децентрализиран цифров регистър, който съхранява данни за трансакции в много специализирани компютри в мрежата.

Всеки от тези компютри — наричани още възли — поддържа копие на регистъра, а консенсусен алгоритъм запазва блокчейна, като гарантира, че фалшивите или непоследователни копия са отхвърлени. Тази разпределена архитектура повишава сигурността на мрежата, тъй като няма единична точка на неизправност, като например банков трезор, която злонамерените участници да използват.

Крипто валутите позволяват на хората да прехвърлят средства директно един на друг. При типична трансакция с крипто валута изпращачът инициира прехвърлянето, като създава цифров подпис, използвайки своя частен ключ. След това трансакцията се изпраща до мрежата, където възлите я валидират, като проверяват цифровия подпис и гарантират, че подателят има достатъчно средства.

Веднъж потвърдена, трансакцията се добавя към нов блок, който след това се добавя към съществуващия блокчейн. Въпреки че това може да звучи сложно, „копачите“ се грижат за тези стъпки, така че потребителят не трябва да се тревожи за тях.

Първата крипто валута, Биткойн, се появява през 2009 година. Тя е създадена от човек или група хора под псевдонима Сатоши Накамото. Биткойн остава най-известната и широко използвана крипто валута и до днес.

Сатоши Накамото е псевдонимът на лицето или групата хора, които създадоха Биткойн и първия блокчейн. Ето някои ключови факти за него:

• Идентичност: Истинската идентичност на Сатоши Накамото остава неизвестна. Въпреки че името е японско, много експерти смятат, че той или те може да са от САЩ или Европа.
• Биткойн: Накамото публикува бялата книга на Биткойн през 2008 г., озаглавена „Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System“. През януари 2009 г. той стартира мрежата, като създава първия блок (генезис блок) с награда от 50 биткойна.
• Активност: Накамото активно участва в разработката на Биткойн до средата на 2010 г., след което предава контрола върху кода и ключовете на други членове на общността.
• Богатство: Смята се, че Накамото притежава между 750 000 и 1 100 000 биткойна, което го прави един от най-богатите хора в света, ако тези биткойни бъдат продадени. Към днешна дата курсът на биткойн е 102 439 лв.

Има много спекулации и теории за това кой може да стои зад този псевдоним, но до момента няма категорични доказателства за никоя от тях.

Кризата на ипотечните облигации в САЩ през 2006-2008 г. и последвалата глобална финансова криза обхванала целия свят беше основната предпоставка за изключително бързото разпространение на различни видове крипто валути. Към момента в света съществуват над 13 000 различни крипто валути. Броят им продължава да расте, тъй като нови крипто валути се създават ежедневно. За целите на настоящата публикация ще представим една най-обща класификация на видовете крипто валути:

1. Биткойн (Bitcoin): Първата и най-известна крипто валута, създадена през 2009 г. от Сатоши Накамото.
2. Алткойни (Altcoins): Всички крипто валути, различни от Биткойн. Те се опитват да предложат подобрения или алтернативи на Биткойн. Примери включват:

• Етериум (Ethereum): Известен със своята платформа за смарт договори.
• Лайткойн (Litecoin): Създаден като “по-лека” версия на Биткойн.
• Рипъл (Ripple): Фокусира се върху бързи и евтини международни парични преводи.

3. Токени (Tokens): Крипто валути, които нямат собствен блокчейн и работят върху други блокчейн платформи, като Етериум. В тази група се включват:

• USDT (Tether): Стейбълкойн, който е обвързан с цената на щатския долар.
• Chainlink (LINK): Токен, използван за децентрализирани разплащателни услуги.

Разбирането на проблемите на данъчното третиране на сделките с крипто валути следва да премине през няколко принципни теоретични дискусии, свързани с тези валути:

Крипто валутата пари ли са или финансови активи?

Крипто валутите могат да се разглеждат като форма на пари, но те имат някои уникални характеристики, които ги отличават от традиционните валути (фиатните пари емитирани от централните банки на отделните държави):

• Децентрализация: Крипто валутите не се контролират от централни банки или правителства, което ги прави децентрализирани.
• Цифрова природа: Те съществуват само в цифрова форма и се съхраняват в цифрови портфейли.
• Криптография: Използват криптографски методи за сигурност и верификация на транзакциите.
• Прозрачност: Всички транзакции са записани в публичен блокчейн, който е достъпен за всеки.
• Волатилност. Крипто валутите, които се търгуват по борсите са много на брой и техните разменни курсове се колебаят в широки граници, както между отделните крипто валути, така и техните цени във фиатни пари. Това основният аргумент да се твърди, че те не са пари, тъй като не са в състояние да съхраняват стойността.

Въпреки че крипто валутите могат да се използват за покупки и трансфери на стойност, те все още не са широко приети като средство за разплащане в много части на света. Нещо повече, в началото (2010-2018 г.) правителствата и централните банки на страните с пазарна икономика стимулираха използването на крипто валути. Дори в България се появиха криптомати (усткройства за трансфери от крипто валути към фиатни пари и обратно). Впоследствие политиката се промени и започна съзнателно да се ограничава обмена срещу фиатни пари. Нещо повече някои търговски банки закриваха разплащателни сметки на фирми, които се занимаваха с крипто валути по занятие. Така или иначе, дейността свързана с покупко-продажби на крипто валути генерира доходи и се постави въпроса за данъчното третиране на тези доходи.

Правилното решение постави въпроса за това – крипто валутите пари ли са или не.

Ще спестим на читателите теоретичните обосновки на този проблем. Само ще отбележим, че от това решение зависи как ще се осчетоводяват крипто валутите – като финансови активи или като парични средства. Ако се приеме доминиращото разбиране, че са финансови активи, то тогава как ще се осчетоводяват преките разплащания с крипто валути? Много често притежателите на крипто валути плащат отделни сделки с тях (за покупка на стоки, услуги и други), т. е. те са разплащателно средство и за да се осчетоводи плащането те трябва да се намират като наличност в счетоводната сметка за парични средства.

Това е първият и най-видим проблем пред данъчното третиране на сделките с крипто валути, но е показателен за трудностите за формиране на регулаторна рамка, с която еднозначно и справедливо да се облагат доходите на лицата, които оперират с крипто валути. Очевиден е фактът, че всеки който получи доходи от боравене с крипто валути трябва добре да се запознае със становищата на месните данъчни власти. Ако читателят има затруднения по правилното разбиране на тази иваче сложна материя може да се обърне към специализираните счетоводни кантори за консултации свързани с осчетоводяването на крипто валутите.