Бюджетна практика

Преди приемането на всеки държавен бюджет се подлагат на обсъждане и приемане от Народното събрание на промените в данъчните закони. По този начин се обезпечават условията за постъпване на бюджетните приходи. Една от ключовите промени при приемане на бюджет 2023 година беше подаването на декларации за касовите наличности. Министърът на финансите настояваше фирмите да бъдат задължени да декларират касовите си наличности всеки месец при подаване на справките-декларации по ДДС. Депутатите обаче решиха друго – компаниите ще декларират наличностите в каса, но ако те заедно с вземанията към собственици и служители надхвърлят 50 хил. лв. и това ще става на тримесечна база с декларациите по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Причини за промяната

Фирмите се стремят да минимизират данъчните си плащания. При това, ако е възможно без опасност от последващи санкции от нарушения на данъчните закони. Всеизвестна е практиката за изплащане на част от работните заплати на персонала в брой като по този начин се избягва плащането на осигурителния данък. Той е най-висок по своите размери (около 28 сто) и затова собствениците на фирмите или техния мениджмънт имат най-голям интерес да спестяват част от дължимия данък под формата на социални осигуровки. Системното прилагане на тази форма на спестяване на дължимите данъци води до счетоводно формиране на големи касови наличности. Плащанията в брой се извършват без разходно-оправдателни документи и затова наличностите по каса фиктивно нарастват, а парите ги няма.

Данъчна история

Преди няколко години данъчните власти започнаха да предупреждават фирмите с по-големи касови наличности (над 100 хил. лв.), че ще направят данъчна ревизия, ако фирмата не понижи парите в брой в счетоводните си отчети. Мярката имаше значителен ефект, защото без да се правят разходи от данъчната администрация (изпращаше се само предупредителен имейл) ръководствата  на фирмите предприеха мерки в тази насока. Запознатите с принципите на счетоводната отчетност са наясно, че единствения легален начин да се понижи касовата наличност е изплащането в брой на дивиденти на собствениците. Ефектът за данъчните власти беше начисляването от фирмите на 5 на сто данък върху изплатените дивиденти и внасянето му в бюджета. На практика дивиденти не се изплащаха, защото в действителност тези наличности са фиктивни, но данъка се начисляваше и се внасяше в бюджета. По принцип, тази практика също е заобикаляне на закона, но тъй като имаше някакви данъчни постъпления данъчната администрация си затваряше очите.

Очаквани резултати

Приетите от НС промени с бюджет 2023 г. съществено променят ситуацията. С изпращането на всеки 3 месеца на декларации за касовите наличности данъчната администрация ще придобие актуална информация кои фирми са в нарушение и продължават да плащат заплати „под масата“. Това ще даде възможност за целеви данъчни ревизии и установяване на реалната ситуация. От друга страна, беше прието ограничение (до 1000 лв.) за изплащане в брой на дивиденти за собствениците. Така се премахва възможността за фиктивно понижение на касовите наличности. От трета страна, беше забранено изплащането в брой на работните заплати за фирми с над 100 човека зает персонал. По този начин големите и средните предприятия ще бъдат принудени да ограничат плащанията в брой на своя персонал. Тези мерки целят изсветляване на икономиката и реално начисляване и плащане на осигуровките.

През 2021 и 2022 г. дефицитът на бюджета на социалното осигуряване е 10,5 млрд. лв. (всяка година), който се покрива с трансфер от централното правителство. Или за две години са изразходени 21 млрд. лв. пари от данъци за изплащане на пенсии и социални помощи! Това са много пари, с които могат да се решат редица стратегически проблеми на България като превъоръжаване на армията, изграждане на инфраструктурата на страната, декарбонизация на икономиката и други. С предприетите от правителството мерки няма да се реши този голям макроикономически проблем на българската икономика, но може да се постигне известно понижаване на огромния дефицит.