В някои европейски страни отчетът за приходите и разходите е известен като отчет за печалбите и загубите. Това е така, защото в него се отразяват общите приходи от продажби и общите разходи за тяхната реализация и в крайна сметка се стига до печалба или загуба, която е реализирана от продажбите за даден период. Ако клиентите на предприятието признаят пълния размер на направените разходи за продадените продукти и платят една допълнителна надбавка, то е налице печалба. В някои случаи обаче, клиентите не са склонни да признаят всички направени от предприятието разходи и тогава то реализира загуба.
Отчетът за приходите и разходите дава информация за оперативната дейност на предприятието. За разлика от счетоводния баланс, който показва ресурси и източници на финансиране към определена дата, при отчета се разглеждат приходите за определен период и разходите, които са направени за тях.
За потребителите на финансови отчети е много важно да познават и разбират какво се крие зад всяка една цифра в този важен финансов отчет. Затова в серия от публикации ще разгледаме някои от статиите в Отчета, които се нуждаят от допълнителни разяснения, за да може да се интерпретира вярно изложената информация.
„Парадоксите“ в приходната част на отчета
Приходната част на Отчета се намира вляво и е структурирана по следния начин:
А. Приходи
І. Приходи от оперативна дейност
- Нетни приходи от продажби:
- Продукция
- Стоки
- Услуги
- Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство
- Разходи за придобиване на активи по стопански начин
- Други приходи, в това число:
- Приходи от финансирания
- Приходи от продажби на суровини и материали
- Приходи от продажби на дълготрайни активи
ІІ. Финансови приходи
- Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия
- Приходи от други инвестиции и заеми, признати като нетекущи (дългосрочни) активи
- Други лихви и финансови приходи
- Положителни разлики от операции с финансови активи
- Положителни разлики от промяна на валутни курсове
Б. Загуба от обичайна дейност
В. Счетоводна загуба (общо приходи – общо разходи)
Г. Загуба
Всичко (Общо приходи + Г)
Преди да разгледаме някои парадокси в приходната част на Отчета следва да дефинираме понятието приход.
Приход (оборот, обем на продажбите) е термин в областта на икономиката, описващ брутния доход на дадена компания, който тя реализира в резултат на нормална стопанска дейност за определен период, обикновено измерващ се в години, тримесечия или месеци. В повечето случаи терминът се отнася до приходите от продажбите на продукти или услуги и затова често като синоним се използва термина приходи от продажби или още оборот.
Първи „парадокс“
В Отчета за приходите и разходите реализираните приходи се намират в група I-ва Приходи от оперативна дейност, т. „1. Нетни приходи от продажби“. По-конкретно това е сумата от издадените за отчетния период фактури от предприятието. Или това е потенциален паричен доход, тъй като тези фактури могат да бъдат платени, но част от тях (по различни причини) могат да не се платят от клиентите на предприятието. В този смисъл има известна условност на показателя Печалба, защото в Отчета за приходите и разходите е заложена хипотезата, че всички издадени от предприятието фактури ще бъдат платени. На практика тази хипотеза не винаги отговаря на действителността и част от издадените фактури остават като вземания от клиенти, а не като реални парични приходи. Следователно първият парадокс е в условния характер на информацията в статията Нетни приходи от продажби.
Втори „парадокс“
Втората подгрупа на приходите от оперативна дейност е „2. Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство“. Този приход предизвиква недоумение, защото той не е свързан дори с издаването на фактура. Предприятието не успява да продаде произведената продукция и увеличава запасите от нея и това увеличение се поставя в Очета като приход. Това е втория парадокс. Срещу увеличените запаси предприятието може никога да не получи приходи, защото тази продукция може никога да не намери купувач. В Отчета за приходите и разходите е заложена хипотезата, че увеличените запаси от готова продукция ще бъдат продадени. Тази хипотеза е съмнителна, защото в практиката често част от произведената продукция никога не намира реализация. На всичкото отгоре този „приход“ е поставен в Отчета по себестойност, а не по продажни цени!
Трети „парадокс“
Още по-голямо недоумение буди третата подгрупа на приходите от оперативна дейност, а именно „3. Разходи за придобиване на активи по стопански начин“. Защо разходите се класифицират като приходи? Разходите трябва да се намират в лявата част на Отчета, където се отчитат всички разходи на предприятието. Или възниква въпросът какъв доход са разходите на предприятието за придобиване на активи? Разходите е понятие обратно на понятието приходи! И въпреки това намира място в Отчета като приход. Не само това, този „приход“ участва в изчисляването на печалбата. Всеки е запознат, че печалбата е понятие свързано с реализацията, с продажбата, с крайния резултат. А в случая са сложени разходи като приходи от реализация! Това е третият парадокс на приходната част на Отчета.
На края нетните приходи от продажби се сумират с увеличението на запасите от готова продукция и с разходите за придобиване на активи в Отчета под рубриката Общо приходи. Чрез тази стойност се определя печалбата или загубата на предприятието след приспадане на разходите в лявата част от Отчета. Правилно ли е това и вярно ли се определя показателя печалба като имаме предвид парадоксите на описани по-горе? Ако читателят има търпение и прочете цялата серия от статии ще стигне до отговорите на поставените въпроси…