В две последователни статии бяха описани някои парадокси в основния финансов отчет – този за приходите и разходите. В следващите статии ще се опитаме да анализираме и обясним причините за наличието на парадокси и как те трябва да се разглеждат, за да се добие ясна представа за информацията, която отчетът предоставя.

Първият парадокс се изразява в това, че понятието печалба кореспондира с реализирана и платена продажба. Ако дадена фактура не се плати никога, то приходи няма и печалба не се реализира. В този смисъл е налице условност в статията Нетни приходи от продажби.

Обяснението е следното. В счетоводството се обработват документи. Начинът на организация на документооборота определя каква счетоводна информация се генерира и използва. Първият счетоводен принцип дефиниран в Закона за счетоводството е принципът за текущо начисляване. Той изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на тяхното възникване, т. е. в момента на издаване на фактурата за продажбата. Или продажбата не зависи от момента на плащането или получаването на паричните средства по издадената фактура. Плащанията по фактурите за продажби и тези за покупките, които една фирма получава или превежда са свързани с движението на парите, които обслужват съответните транзакции. Това е много важен процес, но той не е свързан с  Отчета за приходите и разходите. Той е обект на друг финансов отчет, а именно Отчета за паричните потоци. От прилагането на принципа за текущо начисляване става ясно, че приходите се начисляват в момента на тяхното възникване и независимо от това дали са платени или не, те намират място в Отчета за приходите и разходите след като е издадена фактурата за продажба.

Ползвателят на Отчета за приходите и разходите трябва да има предвид условния характер на статията Нетни приходи от продажби. За да добие по-точна представа, той може да коригира тази информация като ползва данните от счетоводния баланс. Когато дадена фактура не е платена, стойността й се отнася в статията Вземания от клиенти на счетоводния баланс. Ако стойността на вземанията от клиенти нараства с по-голяма динамика от стойността на продажбите, това означава, че все повече фактури не се плащат. Този факт може да се възприеме и като сигнал, че условността на данните за нетните приходи нараства. В обратния случай, ако динамиката на стойността на продажбите е по-висока от тази на Вземанията от клиенти тази условност може да се пренебрегне.

Интерпретацията на отделните статии в отчета за приходите и разходите понякога е сложен процес и затова е препоръчително да ползвате професионални счетоводни услуги.

В следващата статия ще дадем обясненията и на втория „парадокс“ в приходната част на Отчета за приходите и разходите.