Във втората поредица от статии ще разгледаме „парадоксите“ в разходната част на Отчета за приходите и разходите. Дефиницията за разходи може да изглежда по следния начин:
Разходът е използването или потреблението на стока или услуга в замяна на възнаграждение. То обикновено се извършва чрез плащане на определана сума пари. С други думи, когато имаме разход той е свързан с транзакция, като дадем пари в замяна на получаване на стока или услуга. В счетоводството се използва принципът на начисляване или разходите ще бъдат отчетени в момента на тяхното възникване, независимо от датата на плащане.
В лявата си колона Отчетът за приходите и разходите структурира разходите в няколко групи:
А. Разходи
- I. Разходи по икономически елементи, които вклюючват следните статии:
- Намаление на запасите от продукция и незавършено производство
- Разходи за суровини, материали и външни услуги.
- Разходи за персонала.
- Разходи за амортизация.
- Други разходи, в т. ч.:
а) балансова стойност на продадените активи
б) провизии
- II. Финансови разходи
- Разходи от обезценка на финансови активи.
- Разходи за лихви и други финансови разходи
- Отрицателни разлики от операции с финансови активи
Б. Печалба от обичайна дейност
В. Счетоводна печалба (общо приходи – общо разходи)
III. Разходи за данъци от печалбата
- Други данъци, алтернативни на корпоративния данък
Г. Печалба (В – III – IV)
Първи „парадокс“
Първата група разходи е структурирана по икономически елементи. Така Отчетът дава информация колко е изразходено за материални ресурси и външни услуги, колко за труд, колко за изхабяване на дълготрайни активи и колко за други разходи. Озадачение буди първият разход „Намаление на запасите от продукция и незавършено производство“. Защо намалените запаси от готова продукция са класифицирани като разход? Намалението на запасите означава, че предприятието е продало повече продукция, отколкото е произвело. В случая няма използване на стока или услуга срещу плащане на възнаграждение. По-скоро това е приход, защото запасите намаляват в резултат на продажба на готова продукция.
Втори „парадокс“
Отчетът за приходите и разходите дава информация за реализираната печалба или загуба. Може да се спечели или загуби от продажба на продукция. Ако клиентите на предприятието признаят пълния размер на направените разходи за продадените продукти и платят една допълнителна надбавка, ще е налице печалба. Ако клиентите не са склонни да признаят всички направени от предприятието разходи то реализира загуба.
Разходите по икономически елементи обаче, се отчитат на база произведена, а не на реализирана продукция. Защо? В счетоводството се обработват документи. Начинът на организация на документооборота определя каква счетоводна информация се генерира и използва. Първият счетоводен принцип дефиниран в Закона за счетоводството е принципът за текущо начисляване. Той изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. От прилагането на този принцип става ясно, че разходите за суровини и материали се начисляват в момента на тяхното възникване, т. е. в момента на производството. Тогава как предприятието ще определи достоверно печалбата си, когато в Отчета разходите са за произведената продукция? Правилното определяне на печалбата предполага приходите от реализация да се съпоставят с разходите за реализираната продукция. Защото част от произведената продукция може никога да не се продаде! Освен това, клиентите при покупката може да не признаят всичките разходи на предприятието за произведената продукция.
Трети „парадокс“
В т. 5 на разходите по икономически елементи е посочено „Други разходи, в т. ч. а) Балансова стойност на продадените активи“. Това са излишните за предприятието активи, които то продава на други фирми. Например, монтира се нова технологична линия за производство, при което старата технологична линия (или части от нея) се продава на друг производител. Така предприятието се „отървава“ от ненужните вече активи и получава пари, които винаги са необходими. Възниква въпросът защо при определяне на печалбата на предприятието трябва да прибавим в разходите стойността на продадените активи, по която те се водят в счетоводния баланс? Продадените активи са приход за предприятието, а не разход. Няма ли по този начин да изкуствено да се понижи реализираната печалба?
Очевидно използването на информацията в отчета за приходите и разходите изисква добро познаване на стандартите в счетоводната професия и затова при затруднения е най-добре да се обърнете към специалисти предлагащи счетоводни услуги.
В следващите публикации ще разгледаме и обясним описаните парадокси в приходната и разходната част на Отчета за приходите и разходите…