Теоретичното изясняване на данъчното третиране на операции с криптовалути е твърде сложна материя, която едва ли интересува масовия читател. Затова в настоящата поредица публикации ще разгледаме конкретни казуси, характерни за българската практика и как българските данъчни закони я третират. Ето и първият въпрос:

1. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъчното облагане на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) следва ли да се декларират всички закупени криптовалути поотделно или общо като един актив?

Данъчните власти в България третират криптовалутите като финансов актив. Криптовалутата е актив по смисъла на Концептуалната рамка за финансово отчитане към МСС/МСФО (от 2010 г.) пар. 4.4 и пар. 4.44. Тя е актив, защото компания/ фирма/физическо лице може да закупи, произведе („добие”) или получи по друг начин криптовалута и може да я контролира. Може да решава кога да я продаде или да я използва като средство за размяна. Затова криптовалутата е по-правилно да се третира като финансов актив, който е различен от фиатните пари, като се прилагат изискванията на МСФО 9/СС 32 Финансови инструменти.

Освен, че е финансов актив закупената от физическо лице криптовалута се счита, че е закупена от чужбина. Това важна характеристика, защото ни насочва към кои точно клаузи (членове, алинеи и точки) от данъчните закони трябва да използваме, за да бъдем данъчно коректни.

В глава единадесета на Закона за данъчното облагане на доходите на физическите лица (раздел I) е даден регламентът за задължението за подаване на данъчна декларация. В чл. 50 ал. 1 са изредени случаите, в които местните физически лица са задължени да подадат годишна декларация.

В случая на формулирания въпрос имаме местно физическо лице, което е закупило криптовалути (от чужбина). Фактически това е финансов актив, които физическото лице притежава. Въпросът е общо или поотделно (по видове криптовалути) да се декларират в данъчната декларация притежаваните криптовалути.

Задълженията на физическите лица, отнасящи се до подаването на годишна данъчна декларация, са обхванати изчерпателно в разпоредбите на чл. 50 от ЗДДФЛ. В  ал. 1, т. 4 на чл. 50 от ЗДДФЛ е определено, че местните физически лица са задължени да декларират притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина. Няма друг текст в целия член 50, който да се отнася за финансови активи придобити от чужбина.

Следователно в цитираната разпоредба са посочени конкретни финансови активи, които подлежат на деклариране, а именно акции в дружества в чужбина и дялови участия в дружества в чужбина. Притежаваните от физически лица финансови активи, които не попадат в обхвата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация – нито общо, нито поотделно.

 

Вторият въпрос е следния:

2. През годината са заменени няколко криптовалути в други, без да се продават във фиатни пари. Коя от тези валути се декларира – първата, която е закупена с фиатни пари или последната, която е останала в портфейла към 31.12.2024 година?

Този въпрос е доста по-сложен в сравнение с първия. Отговорът му зависи от това дали лицето извършва дейност като физическо лице или като търговец по смисъла на Търговския закон. Това е така, защото регламентът е даден в два различни закона:

• Закона за данъчното облагане на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и
• Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Каква е разликата от първия въпрос? При първия въпрос има само покупка на различни криптовалути. Във втория въпрос обаче е налице замяна на различни криптовалути. Те не са продавани срещу фиатни пари, но при замяната могат да се формират доходи или да се реализират загуби. Ще разгледаме поотделно казуса в зависимост от правния статут на лицето, което извършва тази замяна.

А. В първия случай доходите на лицето не могат да се определят като доход от стопанска дейност на търговец по смисъла на ТЗ, дейността се извършва от физическо лице.

В ЗДДФЛ са дефинирани следните видове видовете доходи в зависимост от източника. Съгласно чл. 10 (1) на закона те са:

1. доходи от трудови правоотношения;
2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
3. доходи от друга стопанска дейност;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5. доходи от прехвърляне на права или имущество;
6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

В нашия случай доходите са определени в т. 5 на (1) или това са доходи от прехвърляне на права или имущество. В закона те са обособени като отделен вид доход, който се реализира при прехвърлянето на имуществото (движимо или недвижимо). На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно. Следователно, определянето на вида на дохода за целите на данъчното му облагане има първостепенно значение.

След като определихме вида на дохода следва да определим дали той е облагаем или не. В чл. 13 от ЗДДФЛ са посочени необлагаемите доходи. В ал. 1 т. 2. на чл. 13  доходите от продажба или замяна на движимо имущество са определени като необлагаеми, с изключение на:

в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

Това изключение означава, че доходите от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходи от търговия с чуждестранна валута, са облагаеми.

Когато доходите от продажбата или замяната на даден финансов актив са облагаеми и съответно подлежат на деклариране и облагане в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, по своята характеристика и предназначение виртуалните валути могат да се определят като финансови активи. При определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на въпросните финансови активи, притежавани от местни физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, приложение намират разпоредбите на чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на съответния финансовия актив. В тази връзка е необходимо да се имат предвид следните правила:

• Доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето на съответния финансов актив, подлежащ на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ (чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ);
• Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ).
• Цената на придобиване на акции, дялове и други финансови активи се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване.

Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се декларира в Приложение № 5 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година.

Ако читателят има затруднения по правилното разбиране на тази сложна данъчна материя може да се обърне към специализираните счетоводни кантори за консултации свързани с данъчното облагане на криптовалутите.

В следващата статия ще разгледаме случаят (Б), когато доходите на лицето се определят като доход от стопанска дейност на търговец по смисъла на ТЗ.