Провален опит на Министерство на финансите за пласиране на държавен дълг.

На 4 април 2022 г. Министерството на финансите проведе аукцион за продажба на местния пазар на 10,5-годишни държавни ценни книжа в обем от 500 млн. лв., с падеж 06.10.2032 година. Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и целта за финансиране при оптимална възможна цена.

Предложените за продажба държавни дългосрочни ценни книжа са с лихвен процент 1,50 % годишно. До участие в третия за тази година аукцион са допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 452,4 млн. лв., в т. ч. несъстезателни поръчки с номинална стойност 34 млн. лева.

Постигнатият коефициент на покритие е 0,90. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 91,41 лв. на 100 лв. номинал. Очевидно инвеститорският интерес към емисията не е достатъчен и затова Министерството на финансите е решило всички постъпили поръчки да бъдат отхвърлени. Аргументите са, че ще продължи балансираната и гъвкава политика по управление на държавния дълг, който е един от най-ниските в Европейския съюз. Ще се вземе предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране, съобщиха от ведомството.

В аукциона са взели участие всичките девет първични дилъри на ДЦК.

Съгласно Закона за държавния бюджет за 2022 г. държавата ще търси на пазарите общо 7,3 млрд. лева. От тях 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг за финансиране на бюджетния дефицит през 2022 г..

На първите два аукциона за тази година вече е пласиран дълг за 1 млрд. лева.

В периода 2022-2024 г., въз основа на тригодишната прогнозна макрорамка на МФ размерът на държавния дълг в съотношението му спрямо прогнозния БВП ще продължи да нараства от 24,8% в края на 2022 г.  до 29,3% през 2024 г.

Деклариране на доходите на физическите лица

Годишна декларация за облагане на доходите на физически лица /чл.50 от ЗДДФЛ/

С тази декларация декларирате годишните си доходи като местно или чуждестранно физическо лице съгласно чл. 50 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ

От 10 януари до 30 април на следващата календарна година. За доходи, придобити през 2021 г., крайният срок е 3 май 2022 г., тъй като 30 април 2022 г. е почивен ден.

От 1 март до 30 юни на следващата календарна година за деклариране на доходите на лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и земеделските стопани, които са избрали този ред на облагане. 

ЗАКУПУВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ

Настоящата статия има за цел да разясни какви са особеностите при закупуване на недвижими имоти в България от чуждестранни граждани, каква е процедурата, която се спазва при закупуването на недвижимия имот и кои са последващите задължения на правните субекти с оглед на данъчното облагане.

Могат ли чужди граждани и чуждестранни юридически лица (фирми) да придобиват недвижим имот в България?

Към настоящия момент съгласно действащото българско законодателство чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват:

  • право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната (Законът за собствеността (чл.29, ал.4)
  • ограничени вещни права върху земеделска земя при условия и по ред, определени със закон (Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (чл.3, ал.7).
  • право на собственост върху земя в следните случаи (чл. 22 от Конституцията на Република България):
  • при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз;
  • по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;
  • чрез наследяване по закон.

Важно е да се уточни, че чуждестранни лица от държавите-членки на ЕС или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП) могат да придобиват земя при следните условия:

  • считано от 01.01.2012г. и към настоящия момент – земя за второ жилище (различно от основното);
  • считано от 01.01.2014г. – земеделска земя, гори и горска земя;
  • като изключение към настоящия момент могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване гражданите на ЕС, които са самостоятелно заети земеделски производители и желаят да се установят и постоянно да пребивават в България. Тези лица следва да са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ.

Какъв вид недвижим имот може да бъде предмет на придобиване?

От гледна точка на обектите и обема на упражняваното право на собственост могат да бъдат обособени следните три вида вещни права:

  • Право на собственост върху земя – която от своя страна може да представлява урегулирана или неурегулирана територия (земеделска земя);
  • Право на собственост върху сгради – които могат да бъдат жилищни (къща, вилна сграда, апартамент), търговски (офис, магазин) и стопански обекти;
  • Ограничени вещни права – право на строеж, право на ползване, сервитути и др.;

Винаги се препоръчва купувачът лично да посети и огледа имота, и да се запознае с действителното му състояние, преди да вземе решение да го закупи, а също и да получи лично владението на имота при финализиране на сделката. Това спестява доста проблеми, които биха могли да възникнат при покупка на имот само по онлайн обява, снимки и електронна кореспонденция с дадена агенция за недвижими имоти.

Кои са основните етапи в процеса на закупуване на недвижим имот?

След избора на имот и договаряне на цената, се пристъпва към същинския процес на покупката и документалното оформяне. Самият процес се състои от няколко основни етапа, както следва:

I. Юридически справки – преди пристъпване към подписване на предварителен или окончателен договор е силно препоръчително да се извършат надлежни юридически справки, сред които следните:

  • проверка на собствеността върху имота 10 години назад до днешна дата;
  • статута на конкретния имот и неговото предназначение за ползване, с оглед съвместимостта с намеренията на купувача;
  • проверка на всички гореописани документи, необходими за прехвърляне на собствеността;
  • наличието на тежести;
  • справка за продавача – за ФЛ уточняване на семейното състояние по време на придобиване на имота или съответно за ЮЛ – справка в Търговския регистър;
  • с оглед спецификите на конкретната покупка и имот, се препоръчват допълнителни юридически и технически справки;

II. Предварителен договор – след успешно приключване на юридическите справки се пристъпва към сключване на предварителен договор в писмена форма. Този договор по своята същност е обещание на страните за сключване на окончателния договор, и съдържа уговорки относно съществените условия на последния. Предварителният договор индивидуализира подробно имота и фиксира краен срок за подписване на нотариалния акт. При подписването му купувачът обикновено – според практиката, но не и по закон задължително – заплаща на продавача задатък в размер равен обикновено на 10% от договорената цена за имота. Възможно е страните да договорят задатък и в различен размер или въобще да не договорят такъв. При неизпълнение предварителния договор обикновенно предвижда санкции за виновната страна, като съществува и възможността съгласно чл.19, ал.3 от ЗЗД всяка страна да предяви съдебен иск за обявяване на договора за окончателен.

III. Окончателен договор в нотариална форма – Съгласно чл.18 от Закона за задълженията и договорите е необходимо сделките за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти да се извършват с нотариален акт. Необходимо е да се спази нотариалното производство, уредено в Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.570 ал.1 от него „нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът“. Производството в този случай започва по писмена молба на лицето към компетентния нотариус. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач. Лицата трябва да удостоверят самоличността си пред нотариуса чрез документ за самоличност. Когато се издава нотариалният акт, нотариусът извършва проверка дали праводателят е действителен собственик на имота, както и дали са спазени особените изисквания за извършване на сделката. В деня на подписване на нотариалния акт следва да се представят всички гореописани документи, както и актуално към деня в писмена форма Удостоверение за липса на тежести върху имота. Нотариалният акт подлежи на вписване в Имотния регистър, което го прави противопоставим на всяко трето лице.

IV. Заплащане на продажната цена – когато общата продажна цена надвишава 10 000 лева, то следва всички плащания по договора да се извършват по банков път. Плащанията в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.

V. Предаване владението върху имота – обикновенно владението се предава в деня на подписване на окончателния договор в нотариална форма, но е възможно страните да договорят други условия. Важно е да се отбележи, че собствеността преминава върху новия собственик с подписване на нотариалнния акт, независимо дали владението на имота е предадено на купувача или не. От правна гледна точка е възможно продавачът да запази владението на имота за по-дълъг срок, ако страните изрично са договорили това условие. При предаването се подписва приемо-предавателен протокол, в който се отразява състоянието на имота към момента и евентуални недостатъци/дефекти по него, както и се предават ключовете за имота. При липса на приемо-предавателен протокол, се приема, че имотът е предаден в добро състояние и без забележки.

Какви са разходите по прехвърляне на собствеността? 

Обикновено разходите по прехвърлянето на собствеността са следните:

  • местен данък, който е в рамките до около 3,5% от материалния интерес на сделката и се определя от всяка съответна община за конкретния вид имот;
  • такса вписване в Имотния регистър – 0,1% от удостоверения материален интерес;
  • нотариална такса – определя се пропорционално в зависимост от материалния интерес на сделката;
  • такса за банков превод по плащане на цената;
  • такса за лицензиран преводач
  • комисионна на агенция за недвижими имоти – посредник по сделката

Какви са основните задължения на новия собственик?

Основни задължения:

  • да декларира придобиването на собствеността върху имота в съответната данъчна служба в 2-месечен срок от придобиване;
  • да се регистрира като собственик на недвижим имот в Регистър Булстат (национален административен регистър) в 7-дневен срок от придобиване. По силата на закона всяко чуждестранно физическо лице, което не притежава единен граждански номер или личен номер на чужденец, е задължено да поиска вписване в регистър БУЛСТАТ, щом притежава недвижимо имущество в България. Вписването е необходимо, тъй като по този начин тези лица получават код по БУЛСТАТ, с който се идентифицират впоследствие при плащане на своите данъци върху недвижимите имоти.
  • да смени регистрацията на партидите за ток и вода на свое име;
  • да заплаща годишния данък за имота и такса битови отпадъци.

Допълнителни мерки:

  • в зависимост от вида на имота и начина на неговото ползване може да възникне и допълнителна такса за поддръжка на имота и/или общите му части;
  • в допълнение собственикът може да застрахова имота;
  • и евентуално да направи завещание, което изрично да обхваща конкретния имот.

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА РАЗХОДИ ОТ ОТПИСВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ КАТО НЕСЪБИРАЕМИ

По отношение третиране на отчетени през 2019 г. разходи от отписване на вземания като несъбираеми следва да се има предвид, че:

А. Отчетени счетоводно през 2019 г. разходи от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, т. е. следва да се посочат в увеличение при данъчно преобразуване.

Б. Посоченото неблагоприятно третиране обаче може да се избегне, при условие че:

  • през 2019 г. или
  • до 2019 г. (например, 2018, 2017, 2016, 2015 г. и т.н.)

е настъпило някое от шестте обстоятелства, изброени по чл. 37 ал. 1 от ЗКПО (чл. 34, ал. 1, изр. второ).

1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

В. Всяко от шестте обстоятелства по чл. 37 ал. 1 от ЗКПО е самостоятелно основание разходът от отписване на несъбираемо вземане да бъде признат за данъчни цели.

КАК ДА НАМАЛИМ РАЗХОДИТЕ ЗА СЧЕТОВОДСТВО?

Икономическата криза е като болката – показва ни, че организмът не функционира нормално. Трябва икономическо лечение или намаляване на излишните разходи.

Счетоводството е крайно необходима дейност, без която никоя фирма не може да работи. Има начин обаче, да се намалят разходите за счетоводна дейност. В условията на криза ползването на собствен счетоводител (отдел) е луксозен разход. По-рационално е да се изведе счетоводството извън фирмата (outsourcing) и да предостави на специализирана счетоводна кантора. Изследванията на пазара показват, че така разходите се намаляват 2-3 пъти! Конкретните разчети могат да се видят на: http://www.kgf.bg/. Има и други ползи: счето­во­дите­лят няма да закъснява за работа, няма да излиза в отпуск в най-неподходящото време, няма да излиза в болнични, няма да пропуска подаване на декларации в срок, няма да ходи на опреснителни курсове и т. н. и т. н.